Според резултата от спора, човек не притежава дори и собственото си тяло.
Я си помислете имате ли контрол върху него. Няма ли един хубав ден да се събудите със запушена коронарна артерия или ферма за раци в белия дроб. Дори и отпадните продукти на организма не са наши. Те са на бактериите и канализацията. Запитвали ли сте се някога какво става с тях, къде отиват след като попаднат в мрежата от канали. Не разбира се. Аз едва вчера си зададох този въпрос и той вече ме вълнува живо. Ще направя съответните проучвания и ще напиша статия. Може би, работно заглавие като „ Част от мен в канализационния цикъл” е добро начало.
Но да се върнем на собствеността след това лирическо отклонение. Ако се контролира всичко до последния детайл, тогава може да се говори за собственост.
И като се замисля дори и премиера Борисов, който е най – близо до понятието собственост, от време на време изпуска министър Дянков и той се завърта в пълен цикъл – от обидата до извинението. И предлага пици.
Ген. Борисов като човек, дълго занимавал се с карате е наясно с понятието на снощния ни спор. И се стреми към това съвършенство с всяка своя постъпка. Може дори да накара и великия финансист да млъкне и тогава да се изпадне в нирвана. Т.е. пълна собственост.
И най – накрая изнервените от безпаричието хора да се успокоят, защото са собственост. Да придобият представа, че нямат такава, а всичко е илюзия и измамни усещания – шегички на главния мозък. Като тази с учените от БАН и извънземните, или интелигентността в погледа на бъдещия еврокомисар.
Но стига толкова с тази политика, не ми беше такава идеята на писанието. Въпроса е дали имаме собственост върху нещо.
Може би съзнанието, че нямаме, е единственото, което притежаваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар