петък, 20 ноември 2009 г.

“ Няма нищо по – приятно от това, да си помълчиш с приятен човек”


обичаше да казва покойния ми приятел доц. Христо Попов. В началото го приех с насмешка, но той се запъна и наистина ме убеди в това свое твърдение. Случвало се е да седим на чаша бира и да си мълчим на различни теми. От време на време някой да подхвърли някоя реплика и толкоз.
Много мъдрост има в тези думи.
Никаква мъдрост и възпитание няма в поведението на министъра на финансите. Още по – малко мълчание. Не му харесва интервюто – става и си тръгва. И обвинява журналиста, че не си е платил осигуровките.
Обиди БАН.
Обиди лекарите.
Ама къде се намира този?
Ние, имам предвид мислещите хора в тази страна, някакси имаме някакви остатъци от достойнство и обидното поведение на един...министър не можем да го преглътнем. Лично аз не мога.
И си мисля, че живея в реалния живот.
Но той се оказа сюрреалистичен и дава на такива власт.
Четейки и слушайки наглия министър не знам защо се сетих за моя приятел, който беше един от най – възпитаните и коректни хора, които съм срещал. Може би за да се уравновеся.
Забравих да спомена, че доц. Попов беше психиатър. От водещите в страната.
И се чудя каква ли характеристика би направил на великия финансист.
Най – вероятно никаква, защото министър Дянков би бил под прага на чувствителност на рецепторите му.
Почивай в мир приятелю!

Няма коментари:

Публикуване на коментар