От няколко седмици спорим с приятели за еволюцията. Смея да твъдя, че моята теория е най – правилната. Това между другото.
Имам претенциите, че познавам човешкото тяло в детайли. Не мога да си обясня един феномен от научна гледна точка обаче.
Как така става, че съвършените клетки се израждат. И придобиваш рак. Изродените клетки обсебват твоя организъм и те водят към... ами, да наторим земята е най – тъпото, което мога да кажа.
Ниските нива еволюционно, не боледуват от това.
Защо, по дяволите, ми е да съм човек, а не зелена еуглена.
И най – лошото е, че си култивираме изрода, храним го, даваме му вода и соли и за благодарност той ни убива.
И се питам дали това не е заложено и в съзнанието. Чудовищата , за които никой не си казва, не са ли Рак на мисленето.
Да ,той не убива физически.
Каква е ползата да живее тялото ти, с рак на мислите.
Не искам да съм болен от рак. Конвенционален.
Предпочитан го обаче, пред рака на мислите.
Ако там се издъни ситуацията съм свършен.
И еволюцията ще ме загуби като кадър.
Няма коментари:
Публикуване на коментар