събота, 21 май 2011 г.

Теория на ценностите


Всичко което наричаме ценност е въпрос на субективизъм. Включително и религията.

За мен като християнин религията ми е по - скоро прекрасна история, отколкото вяра.

Като чел Корана, мога да кажа само...същото.

Будизъм ли?

Същата работа.

Моля ви да сте сериозни...

И сега с риск да бъда низвергнат ще кажа мнението си.

Аз лично, седейки на моя компютър не мога да се определя какъв съм.

Християнин съм по паспорт, ама какъв точно?

Католик, православен, катар, евангелист, богомил?

Да приема исляма, защото трябва да си сменя името, а то си ми е едно?

За Буда и характеропатиите му са изписани тонове книги....

Въпросът ми е: Защо вярата в някакво висше съществто, Бог, Аллах, Кришна, а бе тия имат стотина Богове и си избрах най – популярния, или както там се казва да определя ценностите.

Моите ценноси са формирани от мен.

Платил съм си за това и цената беше много висока.

Никоя религия, ако бях правоверен в която и да е, нямаше да възпита у мен това което съм.

И след толкова години се оказах безверник.

Човек без дом и душа, както се казва в една прекрасна книга.

Да де, ама не е така.

Аз съм мултирелигиозен.

Аре ся кое е верното?

Безверник или мултирелигиозен.

Всичко това е вярно.

Моят скромен мозък не може да разбере войните на основа религия.

Защо бе хора?

Какво значение има на кого се молите.

Нали вие създавате своите си ценности.

Не Онзи...

Или Онази...

И още не ме е поразил гръм.

Пак ще си кажа нещо дето ми идва отвътре и ми е болезнено в областта на панкреаса или отворено писмо до И.И.


Много рискувам с това, но не ми пука, както каза едни мой добър приятел, опериран съм от инстинкт за самосъхранение.

Както неведнъж съм казвал, събота е странен ден, най – странния от всичките седем.

Следя Блогът на на един много известен блогър, ще го нарека И.И. Той преобърна вселената ми в рамките на 25 часа. Забрави. Забрави за Вчера, Джамията, аз така и викам от дете.

В света на сенките и техните продължения имало някой, който не бил продължение, не бил и сянка.

Интересно ми е как забравихме вчера.

От този Блогър очаквах зловеща, по – зловеща от моята позиция относно Джамията, аз така и викам от дете.

Няма такова нещо.

Той си говори за паметника. Той му пречи.

Ами, хуаву, на обикновен софийски жаргон, по народно му сленг.

Хора, вчера се случи нещо...

Чудя се защо ли не бият камбаните?

Къде са Християнските... а бе Александре, за кво си сЕднал тука и се пОтиш да си търсиш буквите.

Оди довечера в шест да набиеш турчелята и техните подлоги.

След малко, само да си допиша, това още го мога.

И.И. забрави за вчерашния ден.

Ше ги смачкаме килимарчетата.

Паметник ли?

И.И става въпрос за нещо много по – страшно от шибания паметник.

Става въпрос за хора, които се бият на молитва.

Става въпрос за обезценяването.

За 20 лева и две хапчета, това откъде го знам е лекарска тайна, деца горят килими.

Паметника е важен.

Той бди.

И като го няма него светът ще е по – красив?

Глупости.

Вчера едно малко човече върна „България” , този път е в кавички, защото ТОВА НЕ Е БЪЛГАРИЯ, опа, всъщност я докара до Bild. Напредък некакъв.

Паметници ли?

А хората?

Нали мостовете са стени, когато няма реки...

петък, 20 май 2011 г.

Да си идиотът, който седи все още в България, е призвание

Днес станахме свидетели на най – грубото погазване на Конституцията.

Фашизоиден представител на Народното Събрание, само да припомня какво е това, Парламента имам пред вид.

„Народното събрание упражнява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.”

„Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ.”

„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние."

„Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.”

Няма да разнищвам случката пред храма на молещите се хора.

Само се чудя, ако това нещо се случи по време на петъчния празник на Мормоните в Юта. И сенатор протестира пред храма им, неговите „симпатизанти”, в нашия случай частна, дрогирана и обучена армия, почнат да палят брадите на мормоните. Точно след 20 минути сенаторът вече ще е бивш, а армията му щеше да е в затвора.

И както се казва в един популярен виц за Надежда Крупская:

- А где Ленин?

- Ленин в Полше.

Борисов е в Полша.

Кавичките на България са за прелест и да ми е готино заглавието. Съм българин, за това няма спор, пиша грамотно, говоря също така.

По лична карта се водя гражданин на България.

Това, което се случи пред Джамията, аз така й викам щото от дете така я знам, ме прави отвратен, кара ме да се чувствам грозен като ГРАЖДАНИН НА БЪЛГАРИЯТА НА СИДЕРОВ.

Както птиците отлитат на юг и аз така ще сторя.

И няма да се върна.

събота, 14 май 2011 г.

Хайде малко за спорт...


След поредния ми спортен ден, изпълнен с емоции, червени картони, титла за МЮ, уроци по игра на...аз му викам Фриндж, ама има друго име, шест часа навън, лекото връщане в детството и неизбежното вдетиняване съботата приключи.

Остана само болката в ставите, травмата на дясната ръка и великото усещане, че вече не съм на 11. Телом.

Съботата е странен ден, най – странния от всичките седем. Опа, тва май съм го писал вече. Както и да е, ще стане традиция, като Нирвана, приятелите ми във ФБ знаят.

Усещането за спорт се пробуди в мен съвсем случайно. Навсякъде, по градинки, в работата, в медиите, дори и Марини е заразена, но тя е там до магазина на Ливърпул в Обединеното Кралство и няма как да не е, говорят за футбол.

Да, и на мен този спорт ми е страст, но разговорът във ФБ с един от най – старите ми приятели, стари и на години вече, ме накара да пиша. За баскетбол.

Ама другарю Константине, ти си там, ти си пипал статуята на MJ и след толкова години суша все още си фен на Bulls.

Аз също.

Винаги съм казвал, че да си фен на даден отбор не е проста работа.

Това е история за едни две момчета, които гледали в казармата заедно едно издание на Мача На Звездите в NBA, годината е 1989 – та, на запис разбира се и станали фенове на Майкъл Джордан.

Въпросите, кой е тоя и в кой отбор играе намират своя отговор две години по – късно.

Bulls.

Моят покоен баща ми завеща фенството към Реал, Славия и Ферари.

Аз сам си избрах Ливърпул, Славия / по липса на други / , Сена като пилот.

Не си мислете, че няма уловка.

Аз, лично аз зарибих баща ми за Bulls.

Той изобщо не се трогваше от страданията на любимият ми футболен отбор намиращ се някъде около река Мърси, но пък знаеше Денис Родман кога ходи да пикае.

Григорий, знам че ме гледаш някъде от там, знам и че знаеш, ама само да ти кажа Bulls са на полуфинал на конференцията, след толкова много години и онова момче Роус не е MJ, но е адски добър. И Чехия бие Русия на хокей, където ги хване.

Спортът създава ценности, той самия не го осъзнава, но е така.

Той лично, спорта, ме кара да се чувствам така все едно един човек още е до мен.