неделя, 27 юни 2010 г.

Защо ли от дете не съм бил толкова щастлив

Случи се така че попаднах на един мач от иначе скучното световно първенсво по футбол

Не слагам препинателни знаци нарочно

Германия англия

Когато моите деца викат за Ливърпул защото така съм ги научил ще им показвам този мач

Ще си го гледам и аз

Германия показва как се прави

Показва джентълменство и не унижава англия докрай

Такъв мач няма да се повтори освен ако на Европейското...

Може ли някой да ме обори че Германия играе най атрактивно

И може ли някой да ми каже че световното е скучно

Виках най – вероятно са ме чували до Орлов Мост

Дори и жена ми почна да вика за...

Футбола

Този който игра Германия

Той е важен нали

четвъртък, 24 юни 2010 г.

Един Световен Шампион, не трябва да си отиде така...

„Мразя Италия по футбол.”

Това беше едно от първите смислени изречения на голямата ми племенница. Годината е 1982 – ра и Джентиле, току – що е съдрал безнаказано фланелката на Зико.

Всички ние викахме за Бразилия. Онази Бразилия. Футболът като такъв в най – чист вид.

Години наред, когато само чуех италиански, италианско, ииталианска, свързано с футбол – мразех. Тези са убийци на красотата.

Вече на възраст, която предполага повече мисъл в главата ми осъзнах, че Световните Шампиони от 1982 – ра с Италия са играчи, за които всеки отбор уважаващ себе си, би извадил нокти и три, четири зъба, президентът на Реал 349 милиона, за да ги има в резервите си.

Покойния Гаетано Ширеа, Бруно Конти, Дино Дзоф, Клаудуо Джентиле, Паоло Роси....

Да не говорим за треньора, сега му викат селекционер. Енцо Беардзот. Клонинг на кроманьонската сган, която владее света.

Легенди, разказвам една история, която се е превърнала в легенда, която е станала мит.

Днес техните потомци – Световни Шампиони – отпаднаха...

В един безумен мач загубиха от... Марти Шкъртел и компания.

Италия не си отива така.

Мамка му, кого ще мразя сега?!

Ограбен съм !!!!!

Световно без Италия на елиминации е като спагети без пармезан.

И като се замисля, последния италианец от онези си е у дома.

Марко Матераци се радва на последната си татуировка.

И пак ми стана тъжно....

сряда, 23 юни 2010 г.

Англия на Капело: Подлучено пиле с доматен сос по черноосъмски и прокиснал „ Гинес”

Слаб, по – слаб, най- слаб, Англия. Да, националите от Албиона ще се радват на още един мач след титаничната, невероятната, вселенски значимата битка със Словения.

С червените си екипи тези, които пеят Bog da im pazi kralicata, постигнаха едио голямо нищо.

Класираха се на 1/8 финал на световно първенство.

Родината на футбола с тези играчи, които е имала и има сега би трябвало да е постоянния заподозрян поне за финал.

И какво – две минути бавене на корнера със Световния колос Словения, за да се запази резултата 1:0.

Сълзите на Пол Гаскоин от 1990 година не заслужават това.

Изпусната дузпа от Психо не заслужава това.

Гари Линекер не заслужава това.

Дори и дейвид Бекъм....не заслужава това.

Защото Англия е Англия заради джентълменството, заради честната игра.

Италианските номерца не им отиват.

Само си предствете как Пол Инс бави топката на корнера и чака противника да я изкара в нов.

Или Гарет Саугейт, или Тони Адамс.

Жалка Англия.

Онези, Теди Шерингам, Пол Скоус, Алън Ширър имаха достойнство.

Те направиха зъболекаски стол. Смъркаха кока на страничната линия и крещяха „ ... дебел съм, дебел съм...” след като са надбягали трима от противника.

Тези нямат нищо освен договорите си.

Онази Англия обичах и и се възхищавах.

Сега съм тъжен.

И ще ставам все по – тъжен, въпреки победите.