Слаб, по – слаб, най- слаб, Англия. Да, националите от Албиона ще се радват на още един мач след титаничната, невероятната, вселенски значимата битка със Словения.
С червените си екипи тези, които пеят Bog da im pazi kralicata, постигнаха едио голямо нищо.
Класираха се на 1/8 финал на световно първенство.
Родината на футбола с тези играчи, които е имала и има сега би трябвало да е постоянния заподозрян поне за финал.
И какво – две минути бавене на корнера със Световния колос Словения, за да се запази резултата 1:0.
Сълзите на Пол Гаскоин от 1990 година не заслужават това.
Изпусната дузпа от Психо не заслужава това.
Гари Линекер не заслужава това.
Дори и дейвид Бекъм....не заслужава това.
Защото Англия е Англия заради джентълменството, заради честната игра.
Италианските номерца не им отиват.
Само си предствете как Пол Инс бави топката на корнера и чака противника да я изкара в нов.
Или Гарет Саугейт, или Тони Адамс.
Жалка Англия.
Онези, Теди Шерингам, Пол Скоус, Алън Ширър имаха достойнство.
Те направиха зъболекаски стол. Смъркаха кока на страничната линия и крещяха „ ... дебел съм, дебел съм...” след като са надбягали трима от противника.
Тези нямат нищо освен договорите си.
Онази Англия обичах и и се възхищавах.
Сега съм тъжен.
И ще ставам все по – тъжен, въпреки победите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар