събота, 18 юни 2011 г.

Моят въображаем приятел се оказа овчар или телеграма до една непозната

Случвало ли ви се е уважаеми читатели и вече приятели, да имате въображаем приятел.

Онзи невидим човек, който ви разбира и е точно толкова очарован от вас, колкото ви се иска.

Аз си имам. Не се срамувам от това, какво като съм на 40 години.

Дълбоко в себе си всеки таи едно зрънце, мъничко колкото ориз, желание да бъде оценен от всички.

При мен е цяло оризище.

Един човек, няма значение кой, илитерат посвоему, трогателно непосредствен, откровено базиран на тъгата от картофите, избран да ръководи държавата ни си е позволил да каже на студентите, посмели да му зададат въпроса „Каква реализация имаме в България?”, следното:

„Има безработни, а ето, търсят се толкова много овчари. Агнешко месо и зеленчуци се купуват и навън.”

Цитатът е от вестник „Стандарт”

А едно дете се притеснява за изпита си по литература. За Яворов и Дебелянов.

Изключително талантливо дете.

Та реших да и напиша телеграма.

„Мила ми, за какво са ти тези двамцата, ще ги рецитираш на агнетата?

И те ще мълчат на среща ти.

Бягай. Далече.”

Моят въображаем приятел вече не ме харесва, толкова колкото трябва. Оказа се, че е овчар.

И продава агнешко в чужбина.

Явно е странник в моя обикновен ум.

И ще си отиде, там където е роден.

Агнетата все още не ми говорят.

Защо ли?

петък, 17 юни 2011 г.

Кроули Таун или как всяка работа е „ ... проста работа за умни хора.”

Един мой преподавател обичаше да казва следната реплика:

”Медицината е проста работа за умни хора.”

Знаете ли кои са Кроули Таун?

Нарочно съм го написал на български.

Тези които в петия кръг на най – стария футболен турнир в света, гостуват на Манчестър Юнайтет.

Пекаря и пощаджията /това разбира се е...хиперболизация?/ се срещат с профитата на Олд Трафорд.

Забравих да спомена, че Кроули е непрофесионален отбор.

Резултатът е логичен.

Обаче...

Има нещо толкова истинско в тази среща.

Мениджърът на Манчестър Юнайтед Алекс Фъргюсън разкритикува играчите си след победата с 1;0 над полупрофесионалния Кроули Таун за ФА Къп. Шотландецът дори призна, че тимът от конференциите е заслужавал да измъкне реми насред "Олд Трафорд".

"Кроули заслужаваше равенството с оглед на играта си през второто полувреме. Без съмнение няколко играчи не си направиха услуга с представянето си. Доволен съм от първото полувреме, когато бяхме ОК. През второто обаче не бяхме на висота. Губехме всяко единоборство", заяви Сър Алекс.

"Разочарован съм. Явно някои играчи не разбират какво е ФА Къп. Това е най-големият урок за тях", допълни Фърги.

Проста работа за умни хора.

Далеч съм от мисълта да величая САФ, все пак съм фен на Ливърпул, ако някой не знае какво означава това, да се информира. / САФ – Сър Алекс Фъргюсън /

Но...

МЮ / Манчестър Юнайтет / стана шампион на Англия и игра финал на Шампионска Лига.

Благодарение на Кроули. Как ли? Отговорете си сами.

Чудите се защо ви занимавам с футбол ли?

Ами да ви кажа честно ми писна от ББ откриванията, Тцв Тцв акциите, на които дори и „Такси” на Люк Бесон би завидило по тъпота.

АЗ ЯСНО ЗАЯВЯВАМ, ЧЕ ОТИВАМ В КРОУЛИ /ше ме земат, имам два крака все още/ и ще ритна Рууни в глезена, лекичко разбира се.

Поредният ми колега замина...

Още двама се готвят.

Върви им процедурата по лицензиране на дипломите.

Изброих седем бездомни кучета и една старица, която проси, само докато си купувах цигари.

Политиката, поне според мен би трябвало да е : „ Проста работа за умни хора.”

Явно не е.

Поне тук в България.

вторник, 14 юни 2011 г.

Who the fuck is Елена Кодинова

Тази фраза не е моя, сменил съм само името. На едно интервю питат Ози Озбърн, какво мисли за Джъстийн Бийбър. Отговорът е:

Who the fuck is justin bieber ?”

Въпросната госпожа, която говори за симпатичните аматьори, за това как те се купуват за кафета и бира от политически лица, как те са АМАТЬОРИ, повторено е няколко пъти, дали ли си дава сметка за размера на бедствието.

Всички блогъри, които познавам, лично или виртуално, са изключително грамотни, информирани и мислещи хора.

Аз съм блогър средна ръка.

Професията ми е съвсем различна от тази на писаното слово.

Но пък имам мнение.

И си го отстоявам.

Това е моето лично пространство е мрежата.

И на моите приятели.

Може би страхът от нарастващото влияние на блоговете, което измества медиите и ПРОФЕСИОНАЛИСТИТЕ, притеснява госпожата.

И в крайна сметка: Who the fuck is Елена Кодинова

Отделих и много внимание.

Което не заслужава.

И аз съм един тъпак.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

...

Сънят който не идва

И си отива

Между две мигвания на паяк

Къде е

вторник, 7 юни 2011 г.

Микс от незадължителен характер

Историята, която ще ви разкажа е много обикновена.

Мога да я нарека младостта на един глупак.

Един такъв, който никога не разбра...

След казармата той имаше целия свят, или поне така си мислеше. Месец по – късно, попаднал в Меката на науката и Истината / поне според него /, разбра че двете години задължителна военна служба са му отнели единственото нещо, с което се е гордял – неангажираната и нестандартна мисъл.

Колкото и бунтът срещу казармените порядки да доставя удоволствие там, някак си не върви към цивилни, по простата причина, че няма нужда.

Жесток сблъсък.

Неговото мечтано учебно заведение се превърна във втора казарма. Той приемаше всяко мнение от преподавател като команда.

По време на студенстките стачки беше пазител на храма, демек охрана и не допускаше студенти в залите, докато трае стачката.

След това продължи пътя си в изучаването на професията с хъс, неподозиран от никого, а най – вече от него.

Влюби се в девойка. Тя му отвърна и щастието бе пълно. Ходили да събират сълзи от залеза, листата на падналото слънце, снежинките на изстиналата Луна и подобни непонятни за мен неща, но важни за тях.

Той завърши с колосален за времето си успех.

Разчупил всички стереотипи благодарения на Нея, намерил своето неангажирано и нестандартно.

Вярвайки в бъдещето на България, започна да работи по най – сложния от всички проекти – този да вложиш себе си в стремежа да създадеш за своята страна нещо хубаво. Сам за себе си и сам по себе си. Нещо, което сам се е сетил и било толкова ново за времето си, че никой не го разбирал.

Но се появили групичка хорица, които го посъветвали да не прави така.

Пречел им на бизнеса, разбираш ли. Станало опасно.

Но Тя вярвала, че има смисъл той да се бори, за да прави това, което може и което обича.

Но Тя се разболяла. Той се лутал в кошмара на света, който е отвъд , в бавния ход на необятното нещастие. Нейната болест приключила бързо и болезнено.

След скромното погребение, той вече бил поел своя път.

Продал на скромните момченца, това което имал, ама всичко, всичко.

Пуснал си брада, взел от вече продадения си апартамент само онзи чифт дънки, които Тя му е подарила и абдикирал от така наречената ни Държава.

Изхвърлил си е дори и личната карта.

Историята е обикновена, нали?

Историята на един глупак, който вярваше.

Кой, кой е глупакът?