понеделник, 31 август 2009 г.

Стоте чифлика


ГЛАВА 1 – ва
/ предизборната кампания /

Госпожица Ева Справедливова не можеше да заспи. Утре започваше Кампанията и тя не смяташе, че е достатъчно подготвена за нея. Все пак от четиристотин години не бяха провеждани избори за кмет. По идея на Окръг Пралязница, Стоте чифлика отново трябваше да стане град и съотвено да има кмет. Плакатите бяха изрисувани, речите бяха написани, а естрадата я направи Горо. „ На него може да се разчита, няма да падне ненадейно” – мислеше си тя. И Ида беше до нея в това начинание. Най – добрата й приятелка, с топлина в сърцето си мислеше Ева, винаги ме е покрепяла. Те бяха четвърти братовчедки по линия на зълвата на кандидат кметицата. „ Но сме като сестри, всичко си споделяме. Е, да де само ОНОВА, но тя ще ми каже, сигурна съм.” И погледна с любов към плакатите за предизборната агитация. Бяха ги измислили и рисували двете, докато Горо ковеше естрадата, и им намигаше под мустак. Сънят леко почука на вратата й и тя се унесе с мисълта, която я правеше вдъхновена...
Утрото събуди брутално госпожица Ида Филенкацен :
- Мамка им на тия петли и ония идиот, който си оправя оградата – мърмореше тя, докато слагаше водата за кафето.
Седна на масата, изглади една несъществуваща гънка , и отново задрема... Сепна се след няколко секунди. Днес бе ДЕНЯТ. Трябваше...
- Ще го убия тоя - пироните сякаш се забиваха в главата й.
И водата не вреше. Ама съвсем се объркаха нещата. Сънлайт скочи и се отзова в скута й. Котката започна да мърка за да успокои гневната си стопанка.
- А бе, защо не ври тази вода? – изрева Ида. – И СПРИ ДА ЧУКАШ БЕ КРЕТЕН!
- Поправям ти оградата! – се чу бодрия глас на Горо. – Тука плета нещо се е разхлабил.
Горо, който всъщност се казваше Махтимахаватногоро, защото един от предците му беше приел хиндуизма и децата от семейството се кръщаваха със сложни имена, колкото по – завързани, толкова на роднините им е по – зле, работеше... да кажем поправяч и конструктор. Второто за свое удоволствие. И имаше магазин за инструменти, наследствен разбира се. Висок и снажен привличаше погледите на повечето девойки от Стоте чифлика.
Вие обаче уважаеми читатели, не знаете нищо за тази околия в Окръг Пралязница и за хората, които я обитават, и защо след толкова време ще има избори за кмет.
В Стоте чифлика имаше толкова стопанства и център, а в центъра...
Църквата – постройка преториански стил. Подредени като римски легиони кули и камбанария. Четири попа, подредени до гробището да чакат клиенти за опяване. Структура на духовенството:
Владика: отец Зарко – с прякор Намигащия, много ерудиран и забавен човек, чел дори и поезия освен евангелието.
Свещеници: отец Николай, отец Никодим и отец Сава, пребиваващи в близката кръчма и обсъждащи там сред миряните, важните въпроси на вярата.
Клисар: Венко – полуидиот с мания за пеене. Пее докато бие камбаните и се чува сам себе си. Трудна работа, но на него му е гот.
Фотографското ателие се намира западно от църквата и е разделено от нея с канавка и подобие на кална улица. Има шарени прозорци и добро име в гилдията. Стопанисват го двама братя, много различни един от друг.
Илад – много отворен и много говори, но гений с фотоапарата. Негови семейни снимки красят всички къщи в околията. Неговата стая крие тайни фотоси, говори се, че са ...пейзажи. Само се говори обаче.
Ремо – тих, свит човек, но с огромни идеи за развитието на фотото. Малко снимки, но качествени, на цветя, дървета и други красоти. Оцветява ги с темперни бои, защото са чернобели. В конфликт с брат си заради концепцията.
Съдилището има само един съдия и една сътрудничка, се намира на три локви много кал от фотото.
Тантин Правов: съдия, отговорен, справедлив и никому познат. Просто там нямаше съдебни процеси. Не стигаха до съда. Венко му е приятел. И двамата се занимават с изгубени каузи.
Орза НикифорАзимова – разказва на хората колко хубаво нещо е правосъдието. Без успех.
На другия край на улицата се намира Театрото с режисьор и сценарист и постановчик:
Джорджо Неса – с голям опит в театъра, постановките и играта. Неговите постановки имат голям успех сред младата аудитория. Плейбой, но само той го мисли.
Трупата се състои от ентусиасти и има огромен потенциал. Играят и не мислят. Каквото каже Джорджо.
Близо до антракта / мястото за пикаене до театъра, делят ги два бора / се намира полицията. Там полицая Каохел спи нощем. Иначе си има чифлик, но си няма къща.
Площада го направиха, когато се изсипа чакъла от каруцата на Горо, който си майстореше пътека между лехите на фермата. В ъгъла на чакъла се намираше ковачницата.
Ковач: Рупр Груп – странно говорещ човек, най – вероятно военен, дошъл и основал ковачница. Прави най – добрите подкови в страната. Много ерудиран по отношение на металите.
В дясно и нагоре почти в центъра се намира кръчмата. Най – сериозната придобивка. Горо караше тухли за зимната си градина и от каруцата изпаднаха няколко, и предприемчиви хора поставиха началото на питейното място за отмора.
Кръчмар: Олег Мисирков – има изба за отбран и обран алкохол, може дори и да пише, и е почитан гражданин.
Салонен управител: Мери – Джейн Гран Травай – обедняла аристокрация, познава всички в столицата и всички там я познават.
Сервитьорки: Ина, Ива, Иванка и Джулио – сервират и се кикотят по женски. Всички свалят Джорджо Театъра. Подхранват имиджа му.
Малка къщурка с малка поляна и малко магазинче краси югозападната част на кръчмата. Там е смесения магазин, продават и торти / те са основен бизнес /.
Горд собственик: Лив Карамфи – специалист по подправки, по внос на торти и по намигане. Няма чифлик и работи само в магазина. Той е добре снабден. Управлява го добре и всеки ден изхвълят боклука заедно с Олег. И си намигат.
И разбира се на върха на хълма се намираше „ Магаза за инсту. и кот. Храна” на Горо. Потомствен изобретател и новатор.
Към тези колоритни и не толкова, личности добавяме сто чифлика. С техните особености.
Ето това я чакаше Ева днес.
Естрадата се намираше в най – малко калното място на междумагазинието и църкавата. Ръмеше. Тя се огледа и видя само Ида с плакат „Тишина в часовете между 22 и 6” и Горо без плакат.
Все пак това е Стоте чифлика, а не някоя голяма община, помисли си тя
И тогава владиката повърна кротко на път за черквата.
Така приключи първия ден от кампанията.

Наследството на Голден – Бургерови


Бях се заклел да не пиша за медицина. Почнаха обаче, да излизат наяве нещата , говорени от колеги, полушепнешком и с леко намигване. В електронното издание на „Дневник” има заглавие „Здравеоппазването в колапс”. Министърът сподели пред журналисти за 350 млн. лева дефицит до края на годината. И всички са много учудени как ли стана така, като при Тройното правителство всичко беше, айде да не е по мед и масло, но в рамките на допустимото. И сега излиза тази чудовищна цифра. Как стана?
Значи всичката тази информация на ухо, говорена през рамо е вярна. И ние сме си мълчали, за моето съсловие говоря, защото нямаме доказателства. Защото получавахме клинични пътеки на три месеца веднъж, или защото повечето от нас се ориентираха в частния сектор, където поне има правила. Някакви, ама правила.
Помните времето на Жан Виденов нали?
Е, сега е по зле, защото договорите са слючени, търговете минават и заминават и се оказва, че има и още заложени финансови мини, и може би това не е всичко. А бедните пациенти ще получават все по – постна продукция от все по – бедните лекари, някои от които работят на по три места за да си платят сметките. Или взимат пари под масата. Това е горчивата истина. Аз не познавам колега / изключвам тези от „Токуда”/, който да работи само на едно място. И как питам този лекар ще е адекватен на едото си работно място, ако има завързан случай на другото. Не я виждам аз тая работа.
Но да се върна на тези 350 млн. Тежко ни и горко, защото медицина се прави с много пари, а досега държавата се правеше, че това не я интересува и направи болниците ЕАД – та. Начинът на финансиране на тия ЕАД – та е мистерия за мен и най – вероятно ще ми трябва поне магистърска степен по икономика, за да разбера евентуалния промисъл на въпросното финансиране. И друго нещо. Поне за мен всяка болница трябва да има икономически екип, а не само финансов директор. Ама, щата за администрация бил... Да, щата за секретарки и всякакви служби, да! Но за икономисти и юристи не трябва да се пестят пари. Защо ли?
Ами, то е много просто. Лекарите лекуват, имат медицинско образование, а не икономическо и юридическо.
И за да лекуват като хората, трява да не се занимават с бюджети, да получават достатъчно пари, и не на последно място да ги управляват грамотни хора.
Последните четири години ни продаваха бургери в луксозна чиния с малко аспержи и ни казваха, че се храним във френски ресторант.
Резултат:
-350 милиона лева. За 48 бургера на лекар за мандата... и пустеещи болници.
Не е лошо.

четвъртък, 27 август 2009 г.

Нещо като клас от мрак


Онзи сгази житото
Стар ангел с мръсна брада погали стръковете
Те се изправиха
За да поемат новите стъпки

сряда, 26 август 2009 г.

Олимп / домът на боговете /


ЗЕВС – шефа:
Бойко Методиев Борисов

АТИНА ПАЛАДА – вътрешни работи, родена от главата на ЗЕВС:
Цветан Генчев Цветанов
МОРФЕЙ - спи в легло, обградено от макове:
Симеон Денчев Дянков
ХЕФЕСТ – труженик и ковач:
Тотю Младенов Младенов
АРТЕМИДА – богиня на лова и горите:
/ изключвам ГО – ЦЕ от списъка, той е бог в централна Азия /
Нона Иванова Караджова
АРЕС – бог на войната:
Николай Евтимов Младенов
ХЕРА – отговаря пряко за връзката планета Земя – Олимп:
Румяна Русева Желева
ТЕМИДА – правосъдието. Само да нямаше превръзка на главата... и очите:
Маргарита Стефанова Попова
ХЕРМЕС – вестител на Боговете и покровител на науката:
Йорданка Асенова Фандъкова.
АСКЛЕПИЙ – лечител на болни и сакати... лекари и помощен персонал:
Божидар Михайлов Нанев
АФРОДИТА - богиня на любовта и покровителка на изкуствата:
Вежди Летиф Рашидов
ДЕМЕТРА – богиня на плодородието и благосистоянието:
Посен Асенов Плевнелиев
ДИОНИС – бог на виното и добрата храна:
Мирослав Христофоров Найденов
АПОЛОН – бързи стрели, бърза мисъл, бързи...
Александър Светославов Цветков
ПРОМЕТЕЙ - дал огъня на хората и симпатяга:
Трайчо Димитров Трайчев.
ХЕРКУЛЕС – герой, полубог и много отговорен в чистенето на обори:
Свилен Емилов Нейков
ОМИР – разказвач. Може да ви разкаже 11 дни в 700 до 1000 страници. Приятел на ЗЕВС. Влюбен в една история, която си разказва непрекъснато, нищо че тя е писнала на всички:
Божидар Димитров Стоянов

О, боже


Руският президент Медведев беше обявен за бог от будистки монаси. Лама Хамбо Дамба Аючеев лично се ангажира с обожествяването. Дмитрий е Бялата Тара. Много емблематично. И следва питането от моя страна:
След като Медведев е бог, то Путин какъв го играе. Може би Зевс. А Сталин. Най – вероятно Кронос – бащата ...
Щеше да е смешно, ако не беше жалко. Президентът на една от най – могъщите страни в света, да бъде бог. Все пак живеем в някаква си 2009 година, а не 1741 например. Ама какво ли се чудя, все пак става въпрос за традиции в това отношение. Ако комунизма не отричаше религията, щяхме да сме свидетели как в СССР си имат цял Олимп. Лошото не е в това да си Бялата Тара, а стряскащото се повторение на някои неща, които нямат място, дори и само като политически PR в наше време.
Още гледам страницата на „Дневник”, снимката на усмихнатия лама, синята вратовръзка на Медведев, и не мога да повярвам в тази случка. Но е документиран факт. И снимка има.
О, боже, ама не руския президент. Нашия си, истинския Бог, аз ли грешно разбрах или ти грешно си ме информирал.

четвъртък, 20 август 2009 г.

За нотите на малката Дара, или как се правят пържени филийки


Тъжни са хората, които не спят нощем. Аз, ми се случи, и реших да напиша нещо като кавър на моята любима приказка.
Тя обича да пее. Дразни се, когато някой пее с нея. Има пиано в дома на леля си. Свири на него два до три пъти годишно.
Обича пържени филийки и се казва Дара.
Една нощ обаче, на заспиване, тя видяла няколко ноти на ръба на леглото си. Попитала майка си, какви са тия знаци и тя и обяснила.
Дара заспала и сънувала цяла нощ знаци. Дошло утро и тя забравила за нотите и се отдала на игри, песни и тъжно коремче. И така леко и нежно вървял животът и. Да подразни Бати, да му вземе най- любимата играчка, и да заспива със знаците на ръба на леглото си. Престанала да ги харесва, да са и интересни. Свикнала един вид.
Но...
Една нощ онова завързаното с перчема и проговорило, ама на заспиване, когато е най – сладко да си смучеш пръста:
- ЗЗдррравей!
Пръста все пак е по – сладък и Дара не отговори. Плюс това и се спеше.
- Ехо...- каза перчемето.
- Дааа... – промълви тя.
- Да си виждала бемола?
- КОй, бе?
- Бемола, един такъв нежен, отлита в дррругите и се губи.
- Ооставиме да спяаяаа!
- Ама важно е, само ти ни виждаш!
- Остави ме!
- Моля те, момиченце, само ти можеш да го открриеш!
И Дара заспа.
Обикновен ден. Няколко наказания за лошо поведение. Някокло пъти спречкване с Бати, баня и лягане.
И пак тоя:
- Моля те, бе момиченце намери бемола.
- Нямаааа – и сълзи до посиняване.
Обаче Бати, който се казва Александър и е сериозен, казва:
- Стига, бе Дара, по цяла нощ не мога да спя от тия.
- И ти ли ни виждаш – учуди се перчема.
- Даааааааааа, и на мен ми писна от тоя бемол!
- Ами... – солта на ключовете била в недоумение. Но, като най – умния от нотите
предложил.
- Елате да ви разведа в моя свят!
Артист до мозъка на костите си. Много мрънкане, много колебания.
И никой навит да види петолинието.
Идва и утрин, лека, нежна и ефирна. Роса по клонките. И тежък спор За Нотите.
С тежки клепачи Бати казва:
- Я, пържени филийки е направила баба.
- БАБА – изревава Дара.
- Бемола, до БАБА, пържи филийки – припадна перчема.
И петолинието се събори в кухнята. И похапна, и се смя, дори и посвири.

Обяснение в любов или изглаждане, на това което…

Няма да се изглади. Аз няма да се променя, ти си ме избрала такъв.
Ти няма да се промениш, аз съм те избрал.
Докарването до края на търпението на един от нас отнема секунда.
И дни мълчание.
Може би, заради пустото его.
Което е силно и противоречиво, и при двамата.
Което ни кара да си кажем нещата....
Такива каквито са.
Всяка дума на другия ден е изтерзана от това да се...
Да избегнем поредния сблъсък.
Не искам така.
Така не ти вярвам. Нещо, което се случва веднъж на месец....
Предпочитам да е всеки ден, но да е истина.
Никога не съм те подценявал. Никога не съм си мислил нещата, за които ме обвиняваш...
Не вярвам, че синът ми не ме обича.
Не вярвам, че дъщеря ти е подценена.
Не вярвам.
Вярвам в наШта любов повече от всякога.

сряда, 19 август 2009 г.

Вещи в занаята


Бившият министър – председател, обяви уволненията на държавните си служители, като лов на вещици. Сергей Станишев, не само се самообяви за Леля Ог / героиня на Тери Пратчет и началничка на вещиците / , но и въвлвче със себеси всички ония „невинни” хорица, които съвестно си вършеха работата по времето на неговото Оправление.
Защо така бе, Сергей? Защо не се снишиш? Защо обвиняваш хората си и ги изкарваш вещици?
Може би, защото е така?
Може би, защото там на Бузлуджа сте имали вещерско сборище?
Не ми се вярва.
Просто продължаваш да си нагъл до безобразие. Да не можеш да преглътнеш поражението достойно. И това не е опозиция.
Просто вие сте си такива. Вещи в занаята. В очернянето и клюкарския маниер на подхвърляне на фрази.
Може би на това ви учат там, където пагоните на армията са тема на дисертация.
Или празнословието е най – добрия PR.
„ Лов на вещици”...
Мисля, че гласоподавателите ви определиха.
Не сте вещици, а просто ятаци и партизани.
Нищо повече.

събота, 15 август 2009 г.

Potajnostite na Kopriw]ica или как да си намерим буркани с капачки


7 килограма къпини, брани горе в планината. 7 килограма захар, купена от магазина. И... недостатъчно количество буркани от лютеница. За сладкото разбира се.
Моят приятел Лади , почна да го вари от 9’00 сутринта. Но се оказа, че бурканите не стигат и той ме изпрати да купя. В заведението „Юпитер” , което се оказа „Венера”, но това са подробности.
Отивам аз, казвам на човека да даде „20 буркана от 340” след консултация по телефона. С чувсво на изпълнен дълг се отправям към къщата на моя приятел. Горд със себе си оставям бурканите и Лади ме пита дали са мити. Аз отговарям високомерно и малко обидено, че не са. Той отива, поглежда ги и казва:
- Тия идиоти, са ти ги продали без капачки!
Аз, като човек „ правил цял живот „ сладко от къпини, не съм се сетил да им поискам на пустите буркани капачките.
Връщам се аз до „Венера”, карам се с местната интелигенция, неволно изпускам бурканите и си взимам парите обратно, защото тия нямат капачки.
И тогава ми се стъжни.
Без буркани и без капачки.
Лудия ми мозък обаче роди пъклен план.
Отидох до най – близката бакалия и потитах управителя на ухо дали не продава...
Той ми каза да изчакам. Почаках 5 минути и той излезе, кротко ме хвана за ръка и ме поведе към друга бакалия. Прошепна две думи на продавачката, която излая нещо на детето седящо на стола до нея, то стана хвана ме за ръка и ме поведе. Четири врати и три двора нататък в сюр – времето ми, се оказах в двор с една баба. Тя благо попита, колко искам, и аз с научен урок и казах „ 20 с 20 капачки”. Тя ми даде бурканите, и ние ги напълнихме със сладко.
Това приключение ми отне 2 часа.
Но, вече знам:
На бурканите им трябват капачки.
За да са затворени.

неделя, 9 август 2009 г.

Юношеството на един льохман или пулсиращи ноти


Чаках това предаване всяка седмица. Всеки петък заставах до WEF – а и слушах музика. Вярвах, плачех, кълнях се, раждах се и умирах. И така цялато това време наречено от някои teen, а за мен от 13 до 18 годишната ми възраст. Дoри си купих плочите на предаването и грамофон с две огромни колони. Бях спестил от ученическите си закуски и едно море. Плочите вече са толкова надраскани, че всяка дума и всяка нота се повтарят по няколко пъти. Но това е моето teen или от 13 до 18. Аз си го обичам. Навява ми спомени – за първото влюбване, за малките ми ученически неволи, за победите и пораженията ми. Стария грамофон и две изтъркани плочи. И WEF – а разбира се. Най – добрият ми приятел в петък вечер. От 1983 – та до 1988 – ма. Програма „ Хоризонт” , „ Пулсиращи ноти” с водещ Тома Спространов.
Вчера разбрах, че той е бил сътрудник на ДС.
Нещо ми умря.
Едно ченге ми е пускало МУЗИКАТА?!
Едно ченге, на което са му казвали каво да пуска, е осмисляло моите петък вечер?!
Едно ченге ми е говорило за свободната музика?!
ТОМА, сбъркано ти е името...
Трябва да се казваш Юда.