събота, 27 август 2011 г.

Страшна история за Лора, Дара и Алек / Лошата Вщица /

Аз съм си разказвал страшни истории като дете с другите на моята възраст, а вие?

Днес или по – скоро вчера три деца правиха същото в мое присъствие и ме вдъхновиха на им напиша най – страшната история, която..

Казва се Синята вещица и децата, които играят на криеница...

Ако имате слаби нерви не я четете, тя е за... леко издръжливи, железни отчаси, и потни мъжаги свикнали на всичко, нооооо не е за деца...

Три деца седели в една стая на голяма къща с двор, техните родители не се знае къде са, това не се споменава и те седели и си разказвали страшни истории.

И тогава Лора започнала да разказва историята на вещицата, която била няколко капки в банята, Дара споделила за някакви клади, а Алек довършил историята с призоваването.

Хванали се за ръце децата да призоват вещицата.

И тя се появила.

Те изпищели и се разбягали във всички краища на стаята.

Тя вдигнала пръчката си и казала:

- Аф фъм Вщица, и фие...- пръчката изпуснала лек пламък.

Според очедидците, тя изглеждала:

Лора: ужасно мокра.

Дара: Мокра, о ужас.

Алек: Сешоар, няма ли за вещиците?

Както е ясно, но за неведомите – децата не се страхуват от деца.

Трите ъгъла на стаята се обединиха, направиха нещо остро и убийствено, като въпрос:

- Ама ти дете ли си?

Тя разтърси косата си, мокрите пръски засегнаха всики, които бяха засегнати и каза с онова небрежно притеснение, присъщо на неуверените.

- Да, но аз съм вещицата на капките, вие какво ....

Трите ъгъла се събраха на племенен съвет.

Алек: Тая е ..

Дара / ужасена / : Тя е мокра...И ме намокрииииии...

Лора / авторитетно/ : Тя е мокра. И мен също.

- Вие ме призовахте – каза, облечената в разноцветието от синьо вещица.

- Ти не си ли ВЕЩИЦА, а не вщица – любопитството на Алек, който преговяря през лятото и е...

- Не мога да изговарям думите, защото съм вещица на капка вода, а под вода...

- Ама ти вече говориш нормално – извика Дара.

- Как се казваш? – попита Дара.

- Да бе верно, кво ти е името – Алек.

- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Лора

И вещицата изчезна. Малкото мирис на тоалет от синьо и вода остана още две минути..

Родителите се върнаха и всеки се прибра в своето легло.

Всяка вечер, когато трите деца, бяха заедно отново си разказваха най – страшната история.

И опитваха ритуалът на призоваването.

Не се получава.

Дни, седмици, репертоарът на времето не се променя.

То , времето не се интересува...

Когато една есен сменя друга е тъжно, но един ноември с много дъжд.

И когато, малко преди сънят да се настани поне осем часа върху главите им , тя се появи на три места. Каза:

- Аз нямам име...

Мили деца вие довършете моята история и измислете име на вещицата на капката от банята.

петък, 5 август 2011 г.

На вниманието на всички, това не е реклама, а просто споделяне



На 12 август тази година стартира блогът " Ресторант " Вечеря при Колевски".
Готвенето е един вид терапия към зависимостите от ежедневието ни.
И бягство към едно от най - важните неща от живота ни.
Храната.