събота, 30 април 2011 г.

Жената зад щанда, интимен разговор за ведростта feat Ралица Ковачева

Събота е странен ден, най – странния от всичките седем. Моето безсъние в почивните дни и леност рано сутрин в работните, вече го знае и последния протон в Япония.

С моята скала в живота, тя е скала щото аз се люшкам, сготвихме отборно мусака, тя заведе детето на зъболекар и аз реших да отида да си купя бяло вино за пиршеството на рецепторите, което предизвиква едно толкова примамливо ястие.

Денят започна страхотно, в един през ноща все още си слушахме музика, хармонията цареше в малкото пространсто наречено наш дом.

Краткият сън и станалата в 7 Дара не нарушиха никак уа – то на скромното ни битие.

Кафе, бира, белене на картофи, рязането им, дебненето на тавата са подробности.

Излизам аз за виното, влизам в някакъв денонощен магазин да си купя и...

Който си мисли, че Земята е кръгла най – верятно е пътувал с кораб много дълго и е стигнал до отправната си точка след дълги лишения. И е разбрал, че докато го е нямало кокошките на съседа са станали пуйки.

Казвам аз добър ден и получавм нещо средно между сумтене и лош поглед.

Живеейки все още в моя си свят, продължавам да съм учтив и любезен.

Купих си вино и газирана вода и изрекох цунами от думи, с които не се гордея.

Прибира се жена ми, която от вчера куца с левия крак по незнайни причини и разказва:

Действието се развива на „Витошка”, около бившето кино „Петър Берон”. Там има стоянка на таксита, около 10-ина са паркирали на сянка, защото ясно е, събота по обед не е силното им време откъм клиенти. Приближавам до първия в колоната и надниквам през прозореца: Добър ден, може ли до РУМ „Черни връх”?

Без да спира да говори по телефона, шофьорът казва нещо, което след секунди осмислям като „Нье, идьете назадье”. „Назаде” четирима шофьори си приказват, подрпени на колите. Поздравявам все така любезно и питам ще ни закара ли някой. След кратко мълчание и споглеждане единият, очевидно нещо като неформален лидер на групата, посочва един от колегите си и казва, ти ще я закараш.

Посоченият влиза в колата с видимо неудоволствие и пита: И сльед РУМ-а накъдье послье? Няма после казвам, до там сме. И обратьен курс няма ли да има?!, пита шофьорът с тон, в който възмущението и ядът, че са го прецакали се борят с желанието му да ни свали мигновено. Поне благосклонно предлагам да минем по „царския път”, а не през кварталните улички, което, както и наличието на дете в колата, го умилостивява.

Крайният резултат е, че ние все пак се прибираме, а шофьорът си тръгва с три лева. Видях цялото му презрение към банкнотата от два лева и монетата от левче, но се въздържах да го питам това, което ме мъчи всеки път в подобна ситуация: да, три лева може да не са впечатляваща сума, но нямаше да има и три лева, ако си беше останал на сянката. Това не е ли от значение? Не знам отговора, но емпиричните ми наблюдения показват, че не е.

А пък е хубаво дребните неща да са от значение. Те могат да те накарат да се чувстваш най-щастливия човек на света, просто ей така- заради мусаката, заради футбола с децата или просто заради съботата, има ли значение?

А светът е плосък и се намира в малкото ни пространство наречено дом.

четвъртък, 28 април 2011 г.

Отворено писмо до Столична община, относно хиените

Отворено писмо до Столична община, относно хиените

Столична община, имам няколко питания относно вас.

Столична община, преди това ще ви разкажа няколко трогателни истории за кучетата и хората.

В долен Лозенец, едно безпризорно куче, осиновено от някаква женица и имащо паспорт издаден от нея, скитащо по цял ден и лаещо под балкона и нощем, тормози хората живеещи наоколо.

Оказва се, че кучето може да си лае, след 22 часа, щото не е човек и да стои навън.

Апропо, нямаше ли някаква наредба за кучетата, които за без намордник и на повод.

В горен Лозенец, в между блоковото пространсво, точно срещу 174 та Дедска градина „ФЮТ” имаше глутница от четири нестопанствени кучета, гледани от една госпожа. Гледани имам пред вид хранени. Те са агресивни към хора.

Когато зададения от мен въпрос, защо по дяволите тя го прави, срещнах празен поглед. Тя не е добре.

Днес, Столична община, глутницата вече е от девет кучета, които нападат всички, включително и бащи с деца, които им нарушават територията.

Много съжалявам, но....

На мен не ми пречи да вляза в схватка с тях.

Но дъщеря ми вече има страх от пътеката, по която минаваме, за да се приберем в къщи.

Наесен има избори за кмет. Успех.

петък, 22 април 2011 г.

Великденските страсти на крикет поколението

Имало значи лъч.

Можело някак си ние 40 годишните да възпитаме така децата си, че те да са достойни хора, уважаващи малкото ценно останало в изтерзаното бреме на животеца, който водим.

Съботата е странен ден. Разпети Петък още по ...

Може би нашият разпнат Бог, гледайки оттам, се гордее поне малко с група индивиди от всякакъв пол, които са запазили човешкото в нечовешката зверилница, наречена свят.

Днес играх крикет.

Цялото семейство се занесохме до НСА, където тренира единствения отбор по крикет в България. Група ентусиасти играят.

Ние стигаме до НСА, Бялата арка, намираме игрището и виждаме там едни хора, които не познаваме.

Питаме дали това е отборът, те казват да, ние сме приятели на Стоян, казваме с леко извинителен тон и...

Вселената се завъртя и удари петолинието по най – слабата нота. Ла, разбира се.

Отговорът, щом сте приятели на Стоян сте и наши приятели, ме влюби в крикета безусловно.

Другото е история за болящи крака, нови приятели, чист въздух и няколко цигари по – малко.

Какво повече трябва на един консервативен човек, за да се влюби в един спорт.

А и ако повече хора играят тази игра светът ще е малко по – готин.

Това ни стига нали?

сряда, 13 април 2011 г.

Тъжно е, немешно някакси да имаме безгръбначни петли и фокусници...

Както е написано накрая на едно малко тефтерче:

„Народе????”

събота, 9 април 2011 г.

Съботни размишления за живота или какво движи човека с флекса

Винаги съм твърдял, че съботата е странен, необикновен ден до обезумяване. Събудих се в 7, като бодър пенсионер ще си кажете вие. Е, да де ама аз не съм пенсионер и съм купонясвал, част виртуално, част на живо, до 2 сутринта.

Съседа с флекса започна траш метъла в 7.

Копче не мога да му кажа.

Спазва всички правила.

Мой си е проблема, кога съм си легнал.

Той е в правото си да изръчка волумето на мах и да си пили балкона в7.

Питам се какво движи този човечец. Освен мускули, кости, гръбначен мозък и вегетативна нервна система.

Ако, аз си пусна на мах Нирвана например, веднага ще дойде съседа отляво да ме наругае.

Флекса, свещения флекс не се ругае, той се преглъща.

Теглиш му една и си слагаш възглавница на главата.

Нирваната не се преглъща, тя е музика дето си я пуснАл щото ти е кеф.

Ония с флекса работи.

За доброто на своя дом.

Утре и на теб ще ти се наложи да пуснеш флекс е аргументът на съседа отляво.

Да пич, ще ми се наложи и вервай ми няма да го правя в 7 сутринта.

В събота.

И пич, да знаеш на теб никога няма да ти се наложи да слушаш Нирвана.

Щото слушаш флекса на ония отгоре. Дето си пили балкона.