събота, 27 юли 2013 г.

Smells like Бузлуджа spirit



Снимка: www.scaryfokids.com.

На Бузлуджа не пускат медии.
Връщане към нелегалните корени на партията.
Звучи Бандера роса.
Съпартийци и електорат са в транс.
Станишев в ролята на вуду магьосник пробожда кукла на протеста.
Бурни скандирания : "       ".
Дим.
Пуловер, плетен на една кука пада на сцената.
От него изпълзява Дърева и призовава духа на Апостола.
Клаксон на автомобил.
Закъснялата Мая Манолова пристига с такси.
Завесата пада.
Бис.
Отново дим и на сцената се появява бял автобус с лика на Данчо Ментата.
На покрива му се провежда мис Кюстендил за Униформени.
Раздават се листовки със снимки на окървавени протестиращи и бурканче лютеница, на което пише " И ТИ МОЖЕШ ДА СЕ НАПРАВИШ НА БИТ/ намажете си главата, снимайте се и пратете снимката на Позитано, ние знаем какво да правим с нея. / " .
Тетрадка от 50 листа се рее на метър от земята. Подписка в подкрепа на правителството.
Носи я Мишо Шамара.
Вятърът отправя послания от съседната, вече наторена горичка.
Звучи Бандера роса на бис.
Една обикновена сутрин на Бузлуджа по това време.


     

понеделник, 24 юни 2013 г.

Госпожица пуловер VS ситите


" A long time ago in a galaxy far, far away..."
Снощи в социалните мрежи ми попадна заглавие от вестник " Дума ". Статийката с автор небеизвестният модел на пуловери Велислава Дърева има потресаващото заглавие "Бунтът на ситите". За момент си помислих, че Джордж Лукас тотално е изтрещял и е поканил госпожицата за сценарист на поредната серия от " Междузвездни войни ". 
Прочетох статията и се успокоих за душевното състояние на създателя на култовата сага.
Ситите не са ситите - орден от Тъмната страна на Силата.
Ситите са непролетарски образованите, професионално доказаните, усмихнатите, радостните...
Питам се откога да си образован е мръсна дума.
Да имаш мнение различно от това на навъсената госпожица е престъпление.
Има нещо много притеснително в тази публикация.
Насаждането на някакво разделение.
Бедни срещу "сити".
И се питам с какво право госпожицата дефилирала в партийната хранилка поне 30 години, ми говори за бедни и омерзени.
Аз лично не се обиждам, когато някой ме не харесва защото съм от "ситите". Ония долни типове дето са имали волското търпение да положат усилия по отношение на собствената си личност. Безсрамниците, които работят в офиси, кабинети и говорят поне два чужди езика, които не включват "матерния" на мис пуловер 1967 ма руски. 
И една молба мили приятели.
Някога в детските ми години, цялата банда от квартала бяхме гледали поне по 30 пъти трилогията.
Трябваха ми две години за да се доредя да бъда Вейдър 
Моля Ви, може ли сега да съм поне от първите десет чакащи.
18 и 30. Орденът на Ситите знае къде.          

сряда, 19 юни 2013 г.

Екзистенциалното катарзисиране


Днес те се извиниха, пречистиха, пророниха няколко сълзи, Орешарски дори имаше нужда са си оправи грима и до три дни хазартните компании трябва да блокират достъпа до сайтовете си от България.
Наглед неугледна новина минала просто ей тъй на.
Аз не залагам , но много хора го правят, къде за тръпката, къде за да изкарат някой лев.
Пречистените, разчистват нечий път. Чий сетете се сами.
Хората са по улиците, усмихнати, с децата си. Тези деца ще разказват на техните деца.
Излизаме на протест с чисто морални и принципни позиции.
Тези от НС се катарзисираха, плеснаха с ръце и поискаха прошка.
Идилия нали ?
Обаче... винаги има едно обаче.
Неугледната новина говори за всичко друго, но не и за прозрачност, честност, почтеност.
Говори за пари, за защита и разчистване на терена за мутроолигархични структури, за много много пари.
Орешарски се извини.
Несмемалоумнибе!
Извинението не се приема пич.
Аз не го приемам.
И не знам как ми хрумна, но откакто почнаха протестите се чувствам като кенгуруто избягало от частен зоопарк, ядящо череши от градините.
Смел и свободен.
18 и 30 - знаете къде.

събота, 15 юни 2013 г.

Аз съм лицето на протеста, и ти, и ти , ти ....и ти. Ние.




Съвет: нарежете на тънки филийки вряла вода, докато амфетамините ви пуснат.
Янко Петров - Свинарчето ми бил ръководител на протеста. 
Къв е тоя ? се питам аз. 
Но се сещам, че той реже водата на филийки от много време и все безрезултатно.
Този протест толкова спонтанен и неприкосновен, че всякакви такива самозванци имат място в него, толкова колкото коня на Калигула в римския сенат.
Всякакви такива професионални протестиращи само го мърсят.
Този протест е наш.  
И не желая от мое име да говори, който и да е.
Аз съм там с моето си лице.
Както и ти, и ти, и ти...Ние.
Личностите възмутени от най - скандалното назначение в държавата.
Пак повтарям ЛИЧНОСТИТЕ, а не лумпенизираната тълпа, която се опитват да ни изкарат послушните медии.
И не дойдох със специален рейс.
Пуснаха специална мотриса в метрото за да отида на протест.  
Съботата е странен ден, най - странния от всичките седем. 
18 и 30 на площада.

петък, 14 юни 2013 г.

Какво са 15 минути, време за простиране или време за избиране на Пеевски ?


А всичко беше много хубаво. Кафето, хапчетата, закуската. Зелен чай след кафето за тонус. Пералнята свърши. Без дори да погледна какво става по света и у нас се отправих към балкона за да простра прането. Отне ми 15 минути.
Връщам се в щаба, отварям компютъра и що да видя?
Делян Пеевски е шефче на ДАНС.
Моля?
Един приятел от социалната мрежа е написал, че се надява това да е някаква партенка.
Проверявам всичките агенции дето са ми на първа линия.
Верно било.
Приех го спокойно. Все пак съм на терапия и трябва да си щадя мозъка.
Обаче въпреки химията, която поглъщам ежедневно, бавно и полека като зарята в Долни Дъбник, първоначално заклокочих и след това изригнах.
Делян Пеевски шеф на ДАНС.
Както казва Марлон Брандо в един култов филм: " ... ужасът, ужасът..."  .
Лицето, което преди време беше обявено за негодно за следовател, сега ще се грижи за националната сигурност.
Лицето, за което и колкото гадно нещо да напиша ще е малко.
 Моето мнение е, че това е демонстрация на сила.
В прав текст ни беше казано: Ние управляваме. Ще правим каквото си искаме.
И не си мислете, че става дума за народните представители. 
Нагла демонстрация на сила.
Делян Пеевски шеф на ДАНС.
Представете си, какво ще стане, ако реша да изгладя.      
 18 и 30 пред Министерски съвет.  

петък, 17 май 2013 г.

Кабинетът на докторите Колевски


Знаете ли къде се намира улица " Вълкович " ?
Някъде в центъра, зад Славейков.
Нали?
Всяка точка написана на тази улица е моето детство.
Да точно така, точка. Мразя това място.
Толкова го мразя, че го заобикалям.
Има една стара къща, двор с бурени, малко място за кола.
Част от моя живот мина там.
Бих искал да го забравя.
Няккога.
От там имам  най - красивите детски спомени.
Всичко, което съм научил за живота, бяха хората обитаващи, временно пребиваващи и живеещи там на това магично място, което сега аз мразя, защото тях ги няма .
Всичките тях бих искал да запозная с моите деца.
Защото...
Не може да се обясни усещаето за покер на 1 ви януари.
Густав - Бекер като часовник.
Тях ги няма вече.
Освен пазителя на крепоста наречена " Вълкович ".
Днес Дара, която беше с мен цял ден в работата, аз я остивих в кабинета ми, ама за много време.
Прибираме се ние и виждаме нищо неподозиращ съсед, който я пита как е.
Дара: Имам си кабинет. Кабинетът на Докторите Колeвски.
Колко ли от онези, които ги няма биха се разплакали.
Всичките, гарантирам го с главата си.
Мразя тази улица.


четвъртък, 2 май 2013 г.

Животът на децата като Велики четвъртък


Цялата страст на Страстна седмица се е събрала в къщи. Децата боядисват яйца, жена ми глади.
Всяка дума и жест са важни, но лъжицата с яйце в буркан ме връща в едно друго време.
Миризмата на оцетената прелест на Велики Четвъртък.
Всяка година чаках този ден.
И миризмата на боя.  
Днес гледам децата, които изпитват моите вълнения.
Аз не.
Толкова ли съм закоравял, че да не се радвам на нищо.
 Да не мога да боядисам едно яйце, защото ми е скучно и досадно.
 Разказах историята за Велики Четвъртък на тях.
Разказах я като медицински случай.
Докладвах.
Толкова ли съм се изгубил?

петък, 19 април 2013 г.

За сенките


Когато видиш пътя
белязан от бесния ход на сенките
чакаш смрачаването
Те са неразличими нощем

четвъртък, 18 април 2013 г.

Киселото зеле като метод за преподаване


"Бактериите са едноклетъчни организми с много малки размери. Често образуват колонии, които представляват свързани една с друга ИЛИ СТРУПАНИ ЕДНА ВЪРХУ ДРУГА КЛЕТКИ В ОБЩА СЛУЗЕСТА МЕМБРАНА. Понякога колониите от бактерии образуват ясно видима с невъоръжено око ципица ( например върху повърхността на съд с кисело зеле ). 
" Учебник за 5 ти клас " Човек и природа" с автори Доц. д-р Мария Кабасанова, проф. Христо Попов, доц. Виктор Иванов, и неколко доктори.
Аз смятам, че това е обида към нашите деца.
Обида е към интелекта на всеки човек.
Ясно е, че хорицата са си взели парите за този проект.
Ама някаси е обидно.
Защото докато има деца свъзващи бактериите с киселото зеле.
Докато има деца молещи да им се купи албум на Азис.
Докато има деца за, които процесът на ферментация е свързан с двойния препек / каквото и да значи това, знам само, че е неква висша степан на домашна пукница/ .   
Мамка му това е учебник.
Кво кисело зеле кви 5 лева.
Учебник.
Не киселата ципа на зелето.
Учебник.
За мен тази дума е свещена.
Така са ме учили.
Всичко в учебника е вярно.
Киселата ципа на зелето.
Учебник.
  

сряда, 17 април 2013 г.

Според жените, мъжкият климактериум е по прост



Всички жени ни смятат за същества водени от тестостерона и ...нямат друг довод.
Ти си маймуна е най - честото, което се чува когато си поискаме секс.
Еми да, маймуна съм,. ама с чувства.
Леко раним, но гледащ залеза с упование.
Опитвам се как да обясня мъжкия климактериум като явление.
Той е неповлиян от тестостерона или поне малко.
И пак вездесъщата математика ми идва на помощ.
Имате безкраен ресурс от 100% белтъчна субстанция, която можете да изпозвате неограничено, но в съдовете отгговарящи за доставката, ламинарното движение е със затихваща фунция, имате 1 един хормон, който отговаря за реализирането на белтъчната транзакция.
Уравнението е:
/@/ 2*234x% 75Z / : /??@/ 2*234x% 75ZX/ .0 + 5664M / 432J . 0= 1
Решихте ли го ?
0=1
Как ли се чувства самотния тестостерон.
Като 300 спартанци най - вероятно.
И сам на себе си крещи - Това е Спарта.
Ама няма кой да го чуе.
А жените имат поне пет, които, ако не друго могат си клюкат.
Сами и неразбрани, като тестостерона.
Гледаме залеза с упование.

вторник, 16 април 2013 г.

Как се обяснява понятието климактериум / климакс / на 11 годишен пубер, който се хили при споменаването на думата матка?


С математика разбира се.
Днес без да искам споменах понятието в заглавието и Алехандро ме попита какво е това. Аз като истински лекар започнах отначало...Той ме прекъсна и ми каза тати аре някакси по просто.
И защото учим заедно по математика му съставих уравнение.
Измислих му задача.
Имаме 400 яйцеклетки, които се отделят всеки месец, благодарение на едни 5 да кажем хормона, които са постоянна величина.
(400:12.Х) : (400:12.Х)= 5    
 Той решава задачата моментално и леко възмутен ми казва 1 не равно на пет. Аз му обясних, че така се чувстват хормоните, когато им свършат яйцеклетките.
Възмутени.
С всички последици.  

четвъртък, 11 април 2013 г.

Как се развиках на майка си...


Странно е.
Точно тя ме заведе на лекар по повод моя гастрит и ме заведев една болница.
Отиваме ние при един прекрасен човек, който ни казва, че изследванията ми са добре. Всичко е наред и мога да влезна в казарма.
Никога не подценявайте, майките си мили ми читатели.
Излизаме ние от болницата, аз съм довонно недоволен, защото най - вероятно ще служа на Родината си 2 години....
И се сещам.
Споменът.
Като дете имах много проблеми с гърлото, най - общо казано,  и един случай от воденето ми до  Военна болница и Джон Майкъсън, ужасяващо стар приятел на баща ми, майка ми е с мен преглед и след това...
Тя ми каза
ела сега ще ти покажа нещо.
Тихо сама както тя си може.
Вървиме си ние от Военна към Петте кюшета.
Обръща ме надясно и ми казва това е Медицинска Академия.
Жълта арка.
Подминаваме и една циганка, стара най - вероятно пацент ми каза...
Историята е истинска.
Може да я потвърди един човек, а той няма да излъже.
Циганката ми каза, че един ден ще работя ..." под арката ".
Мадре мио, чудя се как да ти се извиня.
Помниш ли циганката?
Аз да и това, че бях с теб тогава.

четвъртък, 14 март 2013 г.

Е, аз вярвам в Майка Тереза...


Както вярвам в Дядо Коледа, защото съм абсолютно сигурен, че някъде в едно друго време има един откачен старец, който следи добрите ми дела и ми носи подарък.
Както вярвам във феите, сукубите и троловете.
Както вярвам в Емил от Льонеберя.
Както вярвам, че има Хвърчащи класни стаи.
Както вярвам в неправотата на Ланселот и неговата правота в една от най- прекрасните приказки на света.
Както вярвам в един Малък Оловен Войник.
Всъщност, както вярвам на Ханс Кристиян Андерсен.
Защото, Майка Тереза е приказка, която всяко дете на този свят трябва да чуе.
И защото, ако спрем да вярваме в приказните неща се превръщаме във възрастни, стари хора, които само броят стотинките на съседа.
Независимо от  годините си.
И ми се ще, ей тъй на, да съм я познавал.
И поне веднъж да съм се докоснал до обвитите и с вени ръце.
За коя ли говоря?
За Майка Тереза.
Единсвената истинска приказка, на която съм бил свидетел.      
 

събота, 9 март 2013 г.

Писмо: Подател: Александър Колевски Получател: Надежда Колевска


Никога не можах да прочета докрай едно писмо. Писмото на Колевски до мен, когато съм се родил.Винаги стигам до : "...Нели тича по " Раковска " и вика - Имам си брат...".
След това повече не мога.
Днес е Задушница, а ти ми писа за приказките.
Те не свършват, просто ние продължаваме да ги пишем с нашите деца.
Всяко съмнение за непродължаване ни кара да се чувсваме стари и изхабени.
Ама не сме.
Да си гледат работата хората, които са ни отписали.
Познаваш ли една дребна, прегърбена жена с изкривени пръсти, Стефанка се назовава?
Тя пише приказки всеки ден.
Свои си някакви, дали ще е сладкиш или картина, всяко нещо, до което се докосне е приказка.
Обичам  да разказвам истории, да пиша приказки, но нищо не може да се сравни с приказния свят, в който ние все още живеем.
Защото ние всички го създадохме.
Защото благодарение на опита на един чичко с брада и колело, аз имам децата си.
Защото...
Приказката ще свърши, когато прочета онова писмо докрай.

събота, 23 февруари 2013 г.

Как Бойко Буда подаде ръка на Янко Петров - Свинаря.

Кофти работа е това политиката.
Освен, че е по - стара от най - старата професия.
Тъй де ама...
Имам няколко въпроса.
Как така стана, че Андрей Слабаков, неква флейта и Свинаря Янко Петров организират от мое име кръгли маси.
Цял ден седя и си мисля, без да съм достатъчно социално активен, как да обясня на дъщеря ми, която в събота учи математика, защото е "... недостатъчно умна за Айнщайн..." , че е имало в нейното детство някакви хора като:
Андрей Слабаков: ако го нарека просран гъз, ще ме съди. Чудя се ако го нарека глутеус максимус съчетан с пролапс на кОлона и безконтролна дефекация, дали ще ме съди.
Солджъра: кофти профил за една дама, ако я питам дали знае значението на думата солджър, най - вероятно ще ми отговори : ..." от сол и джър, ама не знам какво е джър.."
Кристиян Коев: Златната флейта, ако му кажа imisio penis in ore et eaculatio seminis дали ще ме разбере правилно. Най - вероятно не, но мога да му го преведа.
И накрая черешката на сливенската перла, интимно прегърнатия от негов съратник Янко Петров - Свинаря.
Защо е Свинаря ли?
Някога е имало селски цар, Ивайло се е именувал.
Та Янко Петров се изживява като такъв. Лошо няма.
Диагноза: Ако кажа на момченцето, че страда от тежка липса на централни вени в долната част на торса, дали ще ме съди. Надали, щото твърдението ми е доказуемо.
 За тези хора трябва да обяснявам на децата си.
Бойко Буда направи така, че тези мили момичета / с некои условности / и момчета да окръгляват маси.
Той не е виновен. Просто толкова може.
Айнщайн?
Айнщайн да почака малко.