четвъртък, 11 април 2013 г.

Как се развиках на майка си...


Странно е.
Точно тя ме заведе на лекар по повод моя гастрит и ме заведев една болница.
Отиваме ние при един прекрасен човек, който ни казва, че изследванията ми са добре. Всичко е наред и мога да влезна в казарма.
Никога не подценявайте, майките си мили ми читатели.
Излизаме ние от болницата, аз съм довонно недоволен, защото най - вероятно ще служа на Родината си 2 години....
И се сещам.
Споменът.
Като дете имах много проблеми с гърлото, най - общо казано,  и един случай от воденето ми до  Военна болница и Джон Майкъсън, ужасяващо стар приятел на баща ми, майка ми е с мен преглед и след това...
Тя ми каза
ела сега ще ти покажа нещо.
Тихо сама както тя си може.
Вървиме си ние от Военна към Петте кюшета.
Обръща ме надясно и ми казва това е Медицинска Академия.
Жълта арка.
Подминаваме и една циганка, стара най - вероятно пацент ми каза...
Историята е истинска.
Може да я потвърди един човек, а той няма да излъже.
Циганката ми каза, че един ден ще работя ..." под арката ".
Мадре мио, чудя се как да ти се извиня.
Помниш ли циганката?
Аз да и това, че бях с теб тогава.

2 коментара:

  1. Човек, не е много ясно какво се е случило и в кой момент си се развикал

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Комита аз пиша емоционално и и се развиках днес, това горе е бегъл опит да и се извиня.

      Изтриване