петък, 17 май 2013 г.

Кабинетът на докторите Колевски


Знаете ли къде се намира улица " Вълкович " ?
Някъде в центъра, зад Славейков.
Нали?
Всяка точка написана на тази улица е моето детство.
Да точно така, точка. Мразя това място.
Толкова го мразя, че го заобикалям.
Има една стара къща, двор с бурени, малко място за кола.
Част от моя живот мина там.
Бих искал да го забравя.
Няккога.
От там имам  най - красивите детски спомени.
Всичко, което съм научил за живота, бяха хората обитаващи, временно пребиваващи и живеещи там на това магично място, което сега аз мразя, защото тях ги няма .
Всичките тях бих искал да запозная с моите деца.
Защото...
Не може да се обясни усещаето за покер на 1 ви януари.
Густав - Бекер като часовник.
Тях ги няма вече.
Освен пазителя на крепоста наречена " Вълкович ".
Днес Дара, която беше с мен цял ден в работата, аз я остивих в кабинета ми, ама за много време.
Прибираме се ние и виждаме нищо неподозиращ съсед, който я пита как е.
Дара: Имам си кабинет. Кабинетът на Докторите Колeвски.
Колко ли от онези, които ги няма биха се разплакали.
Всичките, гарантирам го с главата си.
Мразя тази улица.


четвъртък, 2 май 2013 г.

Животът на децата като Велики четвъртък


Цялата страст на Страстна седмица се е събрала в къщи. Децата боядисват яйца, жена ми глади.
Всяка дума и жест са важни, но лъжицата с яйце в буркан ме връща в едно друго време.
Миризмата на оцетената прелест на Велики Четвъртък.
Всяка година чаках този ден.
И миризмата на боя.  
Днес гледам децата, които изпитват моите вълнения.
Аз не.
Толкова ли съм закоравял, че да не се радвам на нищо.
 Да не мога да боядисам едно яйце, защото ми е скучно и досадно.
 Разказах историята за Велики Четвъртък на тях.
Разказах я като медицински случай.
Докладвах.
Толкова ли съм се изгубил?