събота, 31 октомври 2009 г.

О, комерсиалност името ти е ....

Това е приказка.

Имало в днешно време един човек, който се свенял да вземе подкуп от 20 лева. И не ги приел.

Бил, бил той принципно ясен, че такива не му минават.

Няма неподкупни хора, ще кажете вие, има малки суми.

Този човек е джелезо, както е просъскал агентът фашист, и няма никакво намерение да спре.

Ма, спри се бе човече, и ние сме хора, и ние деца храним . Стига с тая принципност.

Спокойното излъчване за легалност зарибява.

И какво си мислите, че става в историята...

Зарибих се...

Мучах, плаках и се смях, но се зарибих..

Дай Боже на всекиму.

Бойко – Барековата завера или как Ивайло стана цар

Седем разлики между селския цар и министър председателя:

  1. Ивайло си няма Бареков и Ризова. Има 14 баби в различни села.
  2. Борисов е от Банкя, не е от село.
  3. Ивайло има армия от голтаци. Бойко е сам, дори и гащи няма.
  4. На Бойко му мерят гърба италианци, на Ивайло селяни.
  5. Борисов може да чете, дори буквите го ухажват.
  6. Ивайло няма чар. Селянин е.
  7. Борисов гаси пожари, Ивайло ги пали.

Та да се чуди човек колко много си приличат в другото, останалото, важното.

Как така се върти колелото на историята.

Винаги има едно популярно свинарче.Или пожарникар.

Гении на тълпата.

За Хитлер са казвали, че е гения на посредствеността.

У нас имаме нов/стар феномен.

Бойко/Ивайло – гениите на тълпата.

петък, 30 октомври 2009 г.

Пътят на манатарките


По – хубави ли са руските манатарки от българските? Със сигурност. По времето на социализма, българския слон беше по – малък брат на съветския, най – големия слон на света.
Е, да де, ще кажете вие, ама социализма умря или поне придоби прозападен характер. Сега сме конкуренция.
Така е. Та за това пиша за манатарките. Много хубави гъби, прекрасни ястия могат да се сготвят с тях.
Въпроса е, защо по дяволите руските са по – хубави от нашите.
Много просто. Повечето руснаци смятат, че има култ към личността на министър – председателя Путин. Проучване на социологически център „Левада” / да не се бърка с ливада, такива са нашите/. Доста сериозна работа.
А у нас какво – противопожарно шарено одеяло и вегетариански пици.
Преди време будистки монаси от голям манастир обявиха президента Медведев за бог. Ама истински, дори му бяха дали и име, Бялата Тара.
А у нас какво – имаме си ловец, енергиен гуру, запалянко, полумъдрец и говорител по Нова година в едно.
И като се тегли чертата...
Култ + Бог > одеяла, пица, ловна дружинка.
Та ето за това руските манатарки са по – хубави от българските.


Снимка Elena.bg

четвъртък, 29 октомври 2009 г.

Балкански вампири / отворено писмо до Стивън Кинг //


Скъпи ми господин Кинг
„Американски вампир” се нарича новия Ви комикс. Главния герой в него е меко казано банален и опита да му се придаде способност да черпи енергия от слънцето е несполучлив.
Явно, мистър Кинг, съвсем Ви е ударила кризата, и финансовата, и на вдъхновението щом се заемате с нещо толкова евтино. И на всичкото отгоре идеята не е Ваша.
Затова аз ви каня на гости в България. Да почерпите малко вдъхновение от нашата действителност.
Тук вампирството е начин на живот. Водят се войни между отделните кланове достатъчни за няколко романа от по 1000 страници. Размахват се секретни доклади, кой е повече вампир от другия. Главното Разузнавателно Вампирство е пред закриване. Един от бившите висши кръвопийци, наречен Вечния червен, обвини нашия Ван Хелсинг в пристрастеност към котараци.
Беловласия, лидер на ултракръвосмучещото звено „ Патриотичен еритроцит” пък обяви на всеослушание сексуалността на Червения водач.
Слънчевата енергия ще стане основен източник. Германците ни отрязаха, явно ги е страх от кръвопускане и няма да строя АЕЦ.
Но това не е всичко.
Представителния ни вампир за света, Гоцеглавия ловец, сe захапа с колегата си от съседна Македония, по повод националистическото изказване на последния.
Ловеца направил строга забележка на колегата си.
Само да се чуди човек, къде беше тази му нравственост, когато изнасяше кръв за Русия.
Всичките тези, за които споменах са само малка част от цялостната картина.
И интересното е, че нито сребро, нито светена вода, нито ясенови колове, нито слънчева светлина помагат. Напротив имат афинитет и към горите, и към среброто, и към водите, особено, ако са морски. А от слънцето придобиват приятен загар.
Заповядайте на гости господин Кинг и съм убеден, че до края на 2010 година, ще сътворите шедьовър.
Как ще го кръстите...Вие си решете.
С уважение А.К.

Снимка Botevgrad.com

сряда, 28 октомври 2009 г.

Шест неизвинени отсъствия


Сергей Станишев и Ахмед Доган не посещават заседанията на Парламента. Явили са се един, два пъти и толкоз.
Възмутени от този факт, отличниците от „Атака”, изклюкарили двамата хаймани на директорката – разбирайте председателя на Народното събрания Цецка Цачева. Тя ударила с показалката по катедрата и свикала учителския съвет.
Това обаче не стигнало на натегачите и те поискали заседанието да се предава по радиоуредбата.
Събрал се съвета, радиоуредбата работила, всички научили за отсъствията на двамата.
И те били осъдени от колектива морално. С декларация.
Отличниците от „Атака” въздъхнали доволно и се отдали на изучаване на човешката сексуалност. И най – добрия начин за нейното споделяне от Парламентарната трибуна.
Имам едно процедурно питане обаче:
От кога Българското Народно събрание се превърна в училище, в което за 3 неизвинени се полага мъмрене?
То, че е училище за повечето депутати е ясно.
Не е ясно само, кога Парламента ще започне реална работа, и ще спре да се занимава с доказани двойкаджии. И да им издава морални присъди.
Айде стига с това обучение, хванете се за работа господа отличници.

Снимка „За Перник”

вторник, 27 октомври 2009 г.

2012 ли, глупости - 2009!


Астрономите потвърдиха това, което маите, индийските Веди, хопите са предсказали в своите календари. 2012 година Земята , Слънцето и центъра на Галактиката ще застанат на една линия. Месец декември. Това чудо се случвало веднъж на 26 000 години.
По време на това космическо изравняване на линиите се очаквало да има катаклизъм, еволюционен скок, пробив на човешкото съзнание поне на галактическо ниво, овладяване на чистата енергия или нищо от изброеното.
Астрономска му работа, гледат си само звездите и галактиките, а не обърнат поглед към собствената си планета. По точно, една дестинация от нея, наречена България.
Не е необходимо да чакаме някаква митична година.
Всички неща, които споменах като възможности се случиха на територията ни още това лято.
Катаклизъм – както искайте го приемайте, но изборите си бяха катастрофа за столетното формирование наречено БСП. Оцеляха, младите неоформени и гъвкави структури като РЗС, ГЕРБ и Атака.
Еволюционен скок – погледнете министър – председателя.
Дълбоко свързване с галактиката – финансовия министър дава сигурни индикации за това.
Овладяване на енергията – всички знаци говорят, че от енергиен център на Балканите, ще си останем само център и ще трябва да караме на космическа енергия.
Нищо от изброеното – все още имаме няколко жокера, като поход на чалгата в световната култура, износ на кучета за Виетнам , създаване на фонд разпространение, разнасящ секретни доклади на хартиен носител и международна научна мрежа по отвличанията.
Тоя път изпреварихме света с няколко обиколки.
Да видим как ще ни настигнат.



Снимка Look at the stars

понеделник, 26 октомври 2009 г.

Страх от тъмното

Новата мода, наречена „ Пътна руска рулетка” е завладяла София. С две думи – група малоумници залагат суми между 5 000 и 10 000 лева. Целта е да се мине на червено със 120 и нагоре км/ч. Без да се удари друга кола или пешеходец.

Не съм чул това да се дискутира от нашите медии. Но пък за целта съществува „Дейли телеграф”, който отделя не малко място на проблема.

А има пет души загинали и неизвестен брой ранени. От лятото досега.

Ясно е, че държавата не предприема нищо по въпроса. Тази лудост се вихри вече почти четири месеца. И щом едни британци алармират за проблема и знаят почти точния брой на участниците, то би следвало КАТ поне да се чували за това.

Може би в някоя медия може да се е появило съобщение за тази игра. Не съм достатъчно информиран.

Обаче според мен с този проблем трябва да започва всяка новинарска емисия, на всяка що – годе уважаваща себе си телевизия.

Защото това е вид тероризъм.

Група идиоти целенасочено подлагат на риск моя живот...и твоя, и на всички решили да замръкнат в София, и не дай си боже да се прибират по малките часове. С кола или без.

Твърде вероятно е тук да са намесени и доста пари. Не изключвам възможността, дори да се дават пари на полицаи.

И се питам как ли си лягат въпросните хора участващи в тези състезания.

Най – вероятно на няколко магистралки и с чиста съвест.

А ние другите...

Със страх от тъмното.

Снимка Dir.bg

неделя, 25 октомври 2009 г.

Елитарно

Да гледаш футболен мач между Ливърпул и Манчестър Юнайтет е привилегия. Ама да го гледаш. Не просто да регистрираш присъствие пред синия екран.

Винаги са ме обвинявали в елитарност.

Ми, този мач е причина за това.

Иска ми се да съм роден някъде там, където рицарството и честта са манталитет.

Може би съм потресен от мача, но не може едни Ритнитопковци да се държат толкова цивилизовано. И възпитано. При мач на метър кожа и кило кръв.

Ами, какво прави тия хора такива?

Задавам си този въпрос и си отговарям – да си елитен като мислене е привилегия.

И тези хора го имат почти вродено.

И НЕ СЕ ОТДАВА НА ВСЕКИ.

Няколко души ще ми опонират, че това е твърде, твърде...

И как да обясниш на някой, че е плебей?

Не искам да обидя хората около мен, ама шибаното ни общество мрази такива като скромната ми персона.

Защото мога да оценя противника по достойнство.

Защото мога...

Защото не съм на нивото на хората, чийто бит е да кОпат.

Може би съм съм твърде, твъде...

И пак да споделя.

Нисша класа, като Barekow, определят сутрините на почти България.

Да не говорим за неделята.

Там се случват от 20,00 часа некви безумия по най – гледаните телевизии.

И още върви рекламата с онази руса кучка, която предлага тройка на двама пича.

Моята елитарност...

Господи човече, къде живееш?

Ми там.

петък, 23 октомври 2009 г.

Спомен за нещо недостойно /в защита на Сергей Станишев//

Някога, в моето детство имаше двама бабаити, които ме тормозеха неистово само заради тормоза. Не ми се ходеше на училище, почти не спях нощем. Бях хилаво дете и те, по – едрите и силни се възползваха всячески от това. И тогава, един ден уплаха ми премина в ярост. Тръгнах на тренировки. Баскетбол. Може би най – силовия спорт с кръгла топка. Малко преди да напусна основното училище ги спуках от бой. Двамата отборно. Възмездие за хилядите унижения. Синът на известен режисьор и отрочето на висш партиен служител. Тогава ме помилваха. Изкараха го ученическа свада. Защото знаеха какво представляват децата им.

Днес видях един клип.

И той ме върна към това, което ви разказах.

Волен Сидеров каза на Сергей Станишев, че е гей от парламентарната трибуна.

Недостойно Сидеров, недостойно.

Защото го правиш сега, когато си силен.

Защо не го направи преди половин година?

Ти си същия като тези малки терористи, които ме тормозеха – да смачкаме слабия.

И даваш ли си сметка, колко си евтин.

И жалък.

Ако това е родолюбие – БАСТА.

Ако това е национална кауза – БАСТА.

Ако това е диалог – БАСТА.

Ако това е добро възпитание...

Ако можех да променя...

Ако...

Малките удоволствия от живота


Драмата Тополово забавлява хората в България. Може би, ако се пусне клип в интернет ще е още по забавно. Коя драма ли? Ами поредната футболна драма, уважаеми читатели.
На футболната среща между Тополово и Нови пазар, група запалянковци се опитаха да изнасилят страничния съдия с работния му атрибут, разбирайте флагчето. Не, не е измислица, това е горчивата истина. Пък може и да не е толкова горчива, веднъж в живота се случва няколко расови екземпляра да ти засвидетелстват такава привързаност.
След пореден мач в столицата един човек излетя през прозореца на движещ се автобус. Ритнат от фен на голям столичен отбор. Късметлия, може би цял живот си е мечтал да скочи в движение от рейса, барабар със стъклото. Не се споменава в историята, дали си е продупчил билетчето.
Водещ на сутрешен блок, случайно намира Библията, прочита я доколкото може и открива Бог. И неговия наместник на Земята. Става чудо, момчето прописва. И сътворява хвалебствена ода за Феноменалния.
Две сексапилни дами от парламента основават БФБК. Т.е. Българска федерация по Борба в Кал. Състезанията ще се провеждат в градинката зад Народното събрание, по възможност в дъждовно време. Токчетата са забранени.
Варненска мутра, пардон бизнесмен, патентова нова риалити игра. Тя още няма име, но се състои от няколко етапа. Пиене на марков алкохол до степен раздвояване, гонене на граждани с Мерцедес и ритане на полицаи по кокалчетата. Кастингите за участие ще се проведат в Морската Градина. Там след загражденията.
Бриджит Бардо е изпратила, по своята приятелка Силви Вартан, грамота на неформалната група „Екобаби” - София. В нея се изказва специална благодарност за усилията по опазването на кучешката популация у нас. Към документа има приложение с допълнителна похвала за естественото наторяване на тротоарите в столицата.

Усмивки от старите ленти, нали?
Само дето са през сълзи, а сълзите не са от смешните.
Тука е така, претенциите в Рио.

Снимка ТОПСПОРТ

четвъртък, 22 октомври 2009 г.

Женската мотивация за секс


„ Ама, много е хубав Бойко бе!” – чувам го непрекъснато, защото работя само с жени. Когато министър – председателя се появи по някоя телевизия, настава гробно мълчание и всеки опит за контакт се осуетява с хорово „ шшшшт”. На въпросите ми, след изказа на ББ разбира се, какво са чули, отговора е : „ Ама, кой ти го слуша, виж какъв мъж е...”.
Доколкото разбрах, ген. Борисов има много висок рейтинг сред българите. Ако той се базира на това, колко е готин, дори и в 20% от случаите, е страшно. Защото неговата работа е да върши работа, а не да е звезда. За тая цел си има Брат Пит и Джордж Клуни. Да не говорим за чалга песните посветени на неговата мъжественост. И разговорите дали носи бельо.
Според мен се е оформил един псевдокулт към личността на непогрешимия, и не на последно място секси генерал.
И това ще му изиграе лоша шега. Всъщност вече му изигра. Гафът с фискалния резерв.
И някакси, този гаф бе подминат с измамна лекота от повечето хора, защото вярват.
Тази стигаща до вулгарни крайности истерия е възможна само у нас.
Страната на „Чудесата”.
Страната, в която имаш плазмен телевизор и нямаш вътрешна тоалетна. Естествените нужди – навън в бараката пригодена за целта. Виждал съм го с очите си в квартал на Перник.
Страната, в която да си умен е нещо срамно. Срещам се с това всеки ден, когато взимам детето си от училище.
Страната, в която могат да ти дадат номера на мобилния телефон, който ползваш от години, на нов абонат и той да си го ползва пет дни преди оператора да се усети.
Страната, в която ти продават термометър, който дори и във фризер показва неотклонно +38 градуса Целзий.
Страната, в която министър – председателя е „супергерой” и секси, а не незабележим работяга, който просто си върши работата и го виждаме само, когато има да каже нещо важно.
Май пак се отплеснах.
Всъщност плазмата е важна, по нея дават... знаете кого. Тоалетните вълци ги яли.

Снимка Блогът на Иван Христов

сряда, 21 октомври 2009 г.

И каза Бог


Шампионът в тежка категория Николай Валуев пишел любовни поеми. Потресаващо, но факт. Чакам с нетърпение стихосбирката му.
Другата поезия, която е актуална в безвремието, но в една отдалечена галактика, наречена България, са ръчно изписаните надписи в заведенията за обществено хранене.
„ Тук кормим очен харашо”, „ По пижами не сервираме”, „ Шкембе оле – един и пеесе”, „ Кепчук с мярка”, са само част от това творчество. Чудя се само няма ли да се появи някой нов народопсихолог, който да си напише дисертацията върху тях и да ги издаде. С малка печалба разбира се. Вярвам, че е въпрос на време.
И неусетно полета на мисълта ме води от капанчетата и малките магазинчета към най – високите етажи на нашето общество.
Премиерът на републиката нареди да се напише една страничка закон с високи санкции. По повод поредното отвличане. С оглед харизмата и аурата му, смятам, че куп юристи са се юрнали да изпълняват повелята. Може дори да напишат вариант в стихове. Или вариант народно творчество. Ами, ако той не е доволен от текста?
Предполагам, само предполагам, че ще седне, ще запретне ръкави, ще викне на помощ поета Валуев, и двамата ще напишат закон и спортно – технически мерки за борба с групите за отвличания. В стил народнотворческа поезия.
Хем, ще имаме закон и ще сме спокойни.
Хем, ще има ново направление в литературата.И накрая, една свободна интерпретация на думите на един скромен строител на съвременна България – Атанас Буров: Българинът издържа на глад, на мизерия, на студ,на болести, но не издържа на власт и пари, а може би и на литература.
Снимка ТопСпорт

понеделник, 19 октомври 2009 г.

Първичен инстинкт


Вчера едно куче в Разградско уби дете. Уж било домашно. Ама от тия домашни, дето ги има по цяла София. И дето си живеят на улицата, и когато дойде някоя фирма да ги прибере, около десет баби изкачат и казват:”Ама как така това си е мое”. И бездомните кучета се радват на завиден комфорт.
В двора на „ Александровска болница”, около клиниката по кожни болести се помещава глутница. Оправданието е, че охраната, като заспи нощно време, те лаят и го будят. Ами поне според мен, на охраната не й плащат да спи нощем, но това е друга тема.
И нападат хора, и блокират входа на клиниката.
Това са частни случаи ще си кажете. Болницата да си реши проблема. Пък там на село в Разградско, всичко може да се случи.
Истината е, че проблема с бездомните кучета не е решен, а те са опасни. Особено зимата.
И все пак това са кучета, животни един вид. Какво да кажем за другия нерешен проблем – този с футболното хулиганство и така наречените фенове.
Един човек е бил изхвърлен от движещ се автобус точно от такъв ултрас, чието оправдание било, че отбора му играл зле. Мечо, Топчо и Бижутера не могли да си подадат топката, дайте да убием първия срещнат.
Ония са кучета, демек животни, а тия какви са?И каква е държавата, която търпи и тия, и ония?
Снимка БГНЕС

петък, 16 октомври 2009 г.

От Исус Христос до глобалното затопляне

Някои размисли върху живота, на базата на един седем годишен ум.

- Исус бил ли е дете? – моментално се сещам за „Евангелието на Биф Шамара”, но се въздържам и обяснявам.

- Ма, татии, там не пише... – „там” е Библията – онази, демек Голямата.

- Защо са му откъснали главата? – нямам отговор на този въпрос.

- Ние кога ще умрем ? – безмълвно и кратко недоумение.

- Той нали си е на кръста , ние защо се кръстим? – обяснения, влизам в стихията си.

- Аз си купих икона, дева Мария с бебе, кое е бебето? – отново съм във вихъра на танца и обяснявам, Даже показвам Пиета. На Микеланджело, разбира се.

- Исус Бог ли е? – тука влизам в собствена теология и се усещам, че никой не ме слуша.

- Какво е да си Бог? – много ми се иска да отговоря на този въпрос. Ма много, много.

- Защо се изсичат горите? – безумие от мисли придобиващи шизофрения.

- Ехооо?

- Да ...да , какво точно питаш?

- Ами, тат, да ти кажа, като отрязваш дърво, умират две, защо? – и аз се сещам за една безумна реклама по една телевизия.

- Ние кога ще умрем? - за втори път.

- Защото там казаха , че ако не си пазим планетата, тя ще загине, кога ще е това? – кротко псувайки всички Дискавароподобни, се опитвам да обясня понятието време.

- 500 години, кога ще минат, до догодина ли? – и моята лекция е...

- Онова за динозаврите, и те са умрели като нас, ммм в смисъл и ние ще умрем като тях, нали? – тука нямам коментар, просто съобщавам факти.

- Да де, ама те са се замесили в нечисти сделки?! – и слава Богу. И хиляди благодарности на „Ледена Епоха2” за лафа.

- Може ли вече да си рисувам?- кимване от моя страна.

И много сериозни мисли върху Всичкото Onowa.

Колко е лесно да задаваш правилните въпроси.

На седем.

На четирдесет не са въпроси, а истини.

Искам на СЕДЕМ.

четвъртък, 15 октомври 2009 г.

Продавачката на играчки

Очила, леко вирнат нос, руса къдрава коса и дяволита усмивка. Ръст четиригодишни метър и двадесет.

- Господине, моля ви, купете си Пингвинчо, ще ви подаря листо от клен към него.

- Доообър ден стара бабо, вземи си Костенурчо, ще ти набера букет от здравец.

- Млади господине, вие сте тъжен, купете си розовото пони, ще ви отива на вратовръзката.

- Госпожице мила, Господин Паток за вашето добро настроение, добавка хубав, лъскав кестен.

- Ооох, тротоара стана студен, марш в къщи млада госпожице.

- Мамо, прибрах се!

- Дааа, дааа знам, обувките и ръцете...

- Здравей, Татунчо, но ще ти обърна внимание след малко, натъжено ми е коремчето.

- Ооо, топла супичка и спагеткииии!

- Ака ми сеее...

- Мамо, от тая тоалетна ми се развали носа.

- Сега ще потичам.

- Доообреее, спирам.

- Знам, знам, зъби и пижами...

- Тат, мога ли да ти прочета приказка!

- Имало едно време едни листа и те се начернявали....

- Ъм, тати заспа.

- Лека нощ и да ме сънувате в кош.

Яйцето на лешояда


Знаете ли какво е махмурлук? Това е състояние, при което и в най – топлия летен ден ти излиза пара от устата. Ето така се чувствам, без да съм пил и капка алкохол последната седмица, тази сутрин. Купих си няколко вестника и милата женица ми предложи най – новия, днес излизал първия му брой. Печатното издание, наричащо се „Галерия”. Буден интерес от моя страна, защото бях чувал нещо за него. И тъй като свързвам г – жа Патрашкова с културата наивно си помислих, че ще чета за книги и картини. Ама какви книги, какви картини, свят ми се изви като го отворих. То не са полуголи снимки, то не е език достоен за средно статистическа мутреса, дори има коментар на Явор Дачков, познайте за кого... аз няма да ви кажа. Разбира се не минаваме и без рецептите на Ванга. Страхотевично ви казвам.
Компромати, мейли, Таня Дончева си изпуснала спирката.
Провидяха ми се кръжащи лешояди, „Труд” ми се стори като „Таймс” и станах фен на „Уикенд”.
Ненадейно развих клинична картина на класически махмурлук – гадене, главоболие, свръхчувствителност към звукови дразнители и започна да ми излиза пара от устата. Нищо, че съм на 27о по Целзий.
И се чудя дали да съдя този вестник за морални щети.
Защо ли?
Той обезсмисли неистовите ми усилия да не пия алкохол.
Сега съм махмурлия.
Как пък няма?

сряда, 14 октомври 2009 г.

Колите. Началото на битката


Трафика в София е писнал на всички. Оплакваме се от задръстванията, от некадърните шофьори, от наглостта на мутрите, русите им придружителки в живота и нищо конкретно не правим. Псуваме, кротко чакащи в огромната колона от коли. Някои водачи на моторни превозни средства от женски пол, дори използват забавянето да си дооправят грима. Чудя се, кога ли някой предприемчив стилист /щях за малко да напиша фризьор и да си навлека гнева на цялата гилдия/ ще започне да предлага като услуга боядисване и сешоар, студено къдрене и подстригване в автомобил по време на задръстване.
За тъжната статистика от 1200 души загинали по пътищата е безсмислено да се пише и говори. Тя няма да се промени. Поне докато 20 годишни пияни и дрогирани пикльовци с Мерцедесите купени от бащите им, карат из улиците и по магистралите. И Максим Ставински и Ивайло Дражев на свобода разбира се.
Не сме готови за предизвикателството да се справим с този проблем.
„ Здравей Пандора, боговете ти пращат дар, нооо има и уловка.”
Ние може да не сме, но едно нещо, с което се сблъскваме всеки ден е готово за битка.
Кофите за боклук на фирма „Титан” поощрени от вятъра, поведоха първата атака срещу трафика и нарушителите на правилника за движение по пътищата.
Вчера към 8,30 сутринта А.П. от София, карайки своя Мерцедес CLS в Студентски град, ненадейно бил обграден от няколко кофи за боклук и едва не извършил ПТП. А човечеца не карал с превишена скорост, само с 90 км/час. И отстрани, и отпред му налетели поетите от вятъра кофи за смет на фирмата „Титан”. Как може, тези кофи са опасни за движението, дивял се човека.
Ми да, опасни са за хора, които карат с 90 км/час при ограничение 60 км/час на въпросното място.
Аз мисля, че е време да спрем да псуваме и да се направи нещо. И да не се вдигат безпомощно рамене.
Толкова плюехме и протестирахме за тоя боклук.
А той взе, че се разбунтува и почна да спира нарушителите.
Оказа се, че дори и отпадъците имат решение.
Ние хората си псуваме. И боклука, и колите.
Все едно те са ни виновни.
Снимка Kiro.bg / блог на Кирил Христов /

вторник, 13 октомври 2009 г.

Тресавището на изгубените духом


Това е мое лично мнение.
Удивлението ми отстъпи на унинието, когато бях просветен. Според една анкета правена от списание „Слава - светът на известните”, най – големия майстор на словото в българската литература е Иван Вазов с 48%. С огромна преднина пред Ботев, Йовков и Елин Пелин. Смирненски, Дебелянов, Лилиев са с по 2%.
В анкетата не фигурират Пенчо Славейков, който между другото е номиниран за Нобелова награда за литература, Яворов и Димитър Димов.
Иван Вазов е всякакъв, но не и майстор на словото. Дори на моменти е толкова наивно глуповат, че чак ми става неудобно от определението Патриарха на българската литература.
Думата не е за него обаче.
Става въпрос за светлата личност създала тази анкета. И за гласувалите в нея близо 4000 потребители на този сайт. Твърде наивно е да смятам, че в редакцията не са чували за Пенчо Славейков или за Яворов, но не го изключвам. Все пак това е списание, чийто новини се въртят около новите прашки на Деси Слава.
Потребители това четат, гълтат всяка новина и се асоциират, поне малко със светът на известните. И да погледат женска/ мъжка полугола плът.
Ква литература, кви пет лева ги вълнува, като могат да видят папарашки снимки на Парис Хилтън без бельо?
Обаче гласуват, да не ги помислят хората за прости, и да си дигнат собственото самочувствие.
И тъй като са чували само за Вазов, отчасти за Ботев и един, двама за Елин Пелин и Йовков, масово гласуват за „Под игото”.
Щото друго не знаят.
След това си взимат един безплатен вестник, прочитат, първото изречение от статията за тяхната анкета, което гласи:
„ Не е вярно, че българите са безразлични към родната книга.”
и за 19’ са на върха на своята интелектуална мощ. Защото и вестника им е казал, че не са прости.
От край време в България е популярен израза” Тоя, кво се прави на много умен?”
Чувал съм го в основното училище, в казармата.
И се сещам за „Сибирския бръснар”, и гениалния спор за Моцарт.
Не съм съдник на никого, но се плаша от налаганото безпросветие в нашето общество и не виждам светлина.
Затова : присъда по ваш избор.

неделя, 11 октомври 2009 г.

Легенди за страстта

Но в главната роля не е Брат Пит, а Барак Обама. Настоящия лаурет на Нобелова премия за мир.

В моето детство, някога много отдавна си мечтаех един ден, като порасна, да застана на онова място, на което се произнася реч на собствения език и онези от Нобеловия комитет да ми връчат наградата. Не за мир разбира се. Изпитвах граничещо с мания възхищение от хората направили нещо толкова гениално, че да застанат там.

В блатото на информационното затъмнение царящто по Тошово време, единствения светъл лъч за моето наивно детско любопитство бяха вестник „Орбита” и списание „Космос”. Там се публикуваше информация за бленуваната от мен Нобелова премия. Знаех номинациите не само за моята си област, но и тези за химия, физика, да не ги изброявам. Моите детски герои.

Мечтите да бъда някога някога един от тях. Заради моето гениално генетично откритие.

Представях си как ще съм облечен, бях си написал дори и реч. Онзи ден си я намерих и много се смях на много деското виждане за света, което съм имал.

И продължавах да имам. За мен до петък това беше Институцията.

Е, вече не е.

Кой е Барак Обама и какво е направил за световния мир?

Ами нищо. Освен това, че е афроамериканец и е станал президент на САЩ.

Много важно!

Господа от т.нар. Нобелов комитет, хиляди благодарности за това, че убихте последното детско в мен.

Какво да очаквам от Вас.

Утре да се учреди нова Нобелова премия за чалга ли?

петък, 9 октомври 2009 г.

Вратите порти

Отпечатък от дъб

Отнесе овехтял лист

Отвъден направи вятър

Отникъде се зададе смях

Оттук е сега

с благодарности за снимката на

http://www.optimiced.com/bg/2008/04/21/jeleznitza-oak-tree/


................................

Сган от ежедневие

Дава плод на сух клониран клон

Дърво от урод се протяга към Луната

Мрак от свещи

Свети

Постеля от дим се издига

Клада

Прът от съзнание

Крещи

Тълпа от мъртви скарабеи

Охранява меден съд

Ехо от дудуци

Малко момиче се смее

Истерия от билетен тероризъм

Водопад от сребърна коса

Отделя малка капка росен

И всичко се заводовъртя

Приказка за Свободно падане


Как може да се окачестви приказната страна, в който живеем? Определения колкото искате, от Абсурдистан до Чалгаленд, като се мине през Мутрафония. Знайни и незнайни псевдоинтелектуалци, медийни звезди, парвенюта и кючекчии се надпреварват да дават определения за малката ни държава. Интересното при тази прослойка от обществото е оцеляването. Те са Ти с всички властимащи, а паркетния слугинаж е овладян до съвършенство. Само че, с определения не се постига нищо. Поне нищо градивно. Дали е от народопсихология, дали е от интерес, никой не знае. Можем само да предполагаме. Аз лично смятам, че това е флуидна смес от двете.
В страната на неограничения абсурд, всичко е възможно. Всичко деструктивно. Малкото хора заели се да градят нещо се оказват в условията на свободно падане. Хората, които критикуват градивно, опитват се да кажат истината, имащи нестандартни идеи се оказват заглушени от хор ласкатели, набедили себе си за последна инстанция и радетели на истината. Задаващи псевдопровокативни въпроси, получаващи отговори на четири очи. Манталитет какво да правиш. Ама от най – лошия тип – слугински.
В „Газета дело Спорт” Луиджи Гарландо пише статия за една дипломна работа. Този научен труд се защитава в Университета във Верона / едно от най – престижните висши училища на Апенините. Справка „Уикипедия”./ В катедрата по литература и философия, раздел комуникации. Темата е „ Трудността да бъдеш лидер – случая между Касано и Липи”, дипломната работа е 106 страници. За хората, които не се интересуват от спорт – треньор и футболист са скарани и треньора не вика футболиста в националния отбор. А Антонио Касано е гениален ритнитопковец, но с особен характер. Автор на това творение е Матео Брускета, а научен ръководител е професорът по икономика и управление на фирми Клаудио Бакарани.
Защо ни тоя разказва това, ще се запитате вие.
Ами може би имам някои съображения да попитам:
Защо там може изключително оригиналната идея на един студент да бъде посрещната с аплодисменти, а тук такова нещо би се приело най – малкото с насмешка. От, пак повтарям, някой псевдокорифей. Такова хрумване ще остане само и единствено в главата на студента и той няма да сподели, защото е заразен. И ще напише дипломна работа, която да се хареса.
Наследство, психология и инстинкт за оцеляване на всяка цена слети в едно.
Малцинството мислещи нестандартно, лишени от инстинкт за самосъхранение тук са обречени на свободно падане.За жалост без парашут. И без надежда.

четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Как Таралежа срещна Дракона / басня //

- Оу – извика той от болка.

И се надвеси.

- Какво си ти, създание нещастно? – изрева той гръмогласно.

- Таралеж – изпод бодлите, леко пропълзя, малък немощен гласец.

- Защо бодеш невинни, тръгнали по своя път? – направи забележка, грамадата от плът.

- Защото, без да искам – бе отговорът искрен.

- Ти знаеш ли, аз кой съм – не мирясваше отгоре.

- Не, не знам – бе отговорът честен.

- Дракон съм, и съм известен!

Леко се отвориха бодлите, нос подаде се и две очи.

- Моля, много извинете – тихо Таралежа промълви.

- Извинението е прието, само дето аз сега не мога да намеря... – и земята леко потрепери.

- Ох, виновен съм сега – рече малката уста.

- Наруши баланса вечен и затуй си ти обречен – рече падналия звяр.

Огън от огромна паст. Ежко се стопи завчас.

Всеки с бодли чакат го беди.

И поуката е вярна, няма тук дружина славна.

Крамер vs Крамер


БСП е в опозиция, но не е опозиция. Какво става с императорите на дългите изказвания, жлъчните коментари и демагогията? Карат се помежду си. Напомнят група наказани деца в училище, които се обвиняват кой е виновен за белята. Ама не белята, която са сторили на държавата, а защо са загубили изборите.
Виждали сме партията столетница в малцинство и знаем на какъв порой от „градивни” и „социални” критики е способна. А поводи има достатъчно. Като се започне от предложението за акцизите, мине се през твърде неясния бюджет, АЕЦ Белене и...може да се изброява дълго време.
Какво обаче правят социалистите:
Изказване след изказване, но не против политиката на правителството, а против политиката на партията. Говорене безспир широко отразено от всички медии. И всичко за това кой и как е виновен за провала.
И да се чуди човек, как тези другари пяха Интернационала заедно на Бузлуджа, прегърнати в здрав социалистически дух. Арогантността на Станишев нямаше граници. На господата Петкови също.
Няколко месеца по – късно, нещо като раздор, нещо като развод, нещо като нищо.
И всички чакат конгреса.
А отстрани изглеждат като безпомощни, безидейни, безпринципни комсомолци.
Явно духът на Бузлуджа е умрял и е заменен от друг по - древен дори и от БСП. Духът на интереса и парите. Заменката стана само за четири години. Толкова време беше нужно да се променят драстично социалистическите ценности.
Това ли е края на БСП, като такава конфигурация?
Надявам се това да стане.
Ще видим на конгреса.

сряда, 7 октомври 2009 г.

Welcome to the jungle / картинки от съвременна България /


Горди собственици на 1328 години история, ние българите продължаваме да живеем в носталгични полуистини за славно минало, и широко прокламирани заблуди за светло бъдеще. Едно, може би най – същественото, обаче ни отбягва – сега. Днес. Реалността, в която живеем, а тя никак не е приятна. Ще ви дам няколко примера.
Вчера на едно кръстовище в столицата, един мъж кла друг с мачете заради принципен спор върху Закона за движение по пътищата.
Онзи ден във Варна, едно 16 годишно момче преби до смърт свой съученик.
51 % от 16 годишните не могат да четат, а държавата си мълчи.
В столицата КАТ са само статистици. Отчитат броя на произшествията. А по улиците се вихрят всякакви – с мачетета, с телефони, блондинки, с брадви, с пистолети, побойници, измекяри, провинциалисти, футболисти, всички с обща характеристика – джип или S – класа.
В Пловдив кмета забранява на някакъв човек на изкуството да стъпва в града. Ама бил направил нещо, дето обидило националната ни гордост. Ами тогава да не пускаме в България никой от Брюксел, защото те в прав текст ни казаха, че сме най – корумпираната държава. А това си е обида. Един сакрален бивш министър заведе дело за подобни обвинения.
Разпродава се Морската градина във Варна, заплашват се хора. От полицията нямат версия.
Бившия премиер не ще да подаде оставка. След разгромна загуба.
И най – накрая 15% акциз върху алкохола – за масов спорт, здрав народ. И „пиянството на един народ” остава в историята, с която толкова се гордеем.
Журналисти се уговарят с компрометирани политици за въпроси след предаването. Ами тогава да си завършат интервюто с „ И предпоследен въпрос...Последния като излезем от ефир.”
Примери колкото щете – така се живее в интересни времена.
Само дето това не е благословия, а е проклятие.
Ежедневно оцеляване в джунглата наречена България.
Ха сега, гордейте се със славно минало.
Лично аз, бих се гордял с такова настояще.

вторник, 6 октомври 2009 г.

Как една легенда отлетя в небитието

51%, 56 – то място, 3 години мълчание.
Каква тази статистика ли? 51 % от шестнадесет годишните са неграмотни. България заема 56 – то място от 57 страни в Европа по степен на грамотност. Тройната коалиция мълча по въпроса три години. Въпросното проучване е направено 2006 година. Кой и защо е скрил тези данни? Дали е целенасочено или просто недоглеждане? Подценяване на тези факти на фона на големите държавни дела?
Всеки отговор на тези въпроси ще е незадоволителен. Защото тук иде реч за бъдещето на нацията и това не може да се пропуска с тази измамна лекота.
Какво ни чака тогава?
51 % бодри строителни работници , тъкачки, берачи на портокали в съседни страни, престъпници и проститутки.
Защото тези деца са неконкурентоспособни на какъвто и да е друг пазар. А от тази година вече могат и да гласуват.
Дотук с легендата за начетеността и интелигентността ни.
Как така министерството на образованието е пропуснало поне да ни уведоми?
Това е бедствие с размерите на урагана „Катрина”.
Само че е по – лошо. Там загинаха хора. Имаше щети за милиарди.
И цялата държава се зае да помага...
Тук разбираме за бедствието с три години закъснение.
Никой на прави дори и плах опит да се направи нещо.
Това трябва да е новина номер 1 по всяка медия. Да се задават въпроси. Да се поеме отговорност.
Защото тези 51 % са обречени на кротко вегетиране и мрак.
Което е по – лошо от смърт.

неделя, 4 октомври 2009 г.

Класическо чаепитие или усещане за зелен чай


Един прекрасен ден от живота на един човек, който живее на строежа.
Неделя.
От седем сутринта в неделя започва музика на професионалното чукане с чук на нещо малко забравено от вчера.
В десет леко плуване до тоалената, защото точно в този момент е дошла приливната вълна от урагана „Малвина” – характеристики – 100 литра вода лиснати с цел почистване на стълбище, отзовали се ненадейно у нас.
Шест кофи вода и килограм нерви. Равносметка.
Обяд, класически, под съпровода на бормашина.
Чукането не спира през това време, но вече не прави впечатление на никой.
Лек полъх на тишина.
Явно майсторите са се отдали на положителното и градивното. Демек бурен обяд и последващ следобеден сън.
Зеления чай трябва да се пие класически. Запарка, топли чаши, тишина.
По правило.
Обаче концерта за чук и бормашина продължава.
Зеления чай се пие и студен.
Лек звън, на малката камбанка, която се води звънец, продължил минута и половина.
Препоръчано писмо.
Зеления чай се отпива на малки глътки.
Парченце мазилка пада до мен, докато изхвърлям боклука. Казва ми се, че е нормално.
Зеления чай е тръпчив само първия път.
Извинете казва госпожата, наводнила къщата ми. Не беше нарочно.
Зеления чай се сипва в чаши подходящи за това.
Не живея на строеж, а в обикновен блок.
Зеления чай е усещане.
Строителите няма да го усетят.
Зеления чай не е за всеки.

петък, 2 октомври 2009 г.

Кой започна първи?


Имбецилността във футбола започна да придобива вселенски размери. А, както се казва той е отражение на живота и затова е най – популярната игра. Великия мениджър на Ливърпул Бил Шенкли е казал крилатата фраза: „ Футболът не е игра на живот и смърт, той е нещо повече.”
Така стана, че два случая, с два футболни отбора, всеки по своему значим и популярен, единия по целия свят, другия в страната си, са почти до болка еднакви. А двамата им собственици имат огромно влияние в държавите си.
Става въпрос за ФК „ Милан” и ПФК „ Левски”.
Знам, знам те са несъизмерими величини и въпреки всичко открийте разликите.
Първо: Последното хубаво нещо, което чу за росонерите беше „ Старците за Леонардо, победиха...”. При сините нещата седят по подобен начин. Средната възраст за двата отбора е почти съизмерима, с лека преднина за Милан.
Второ: Двамата собственици се надпреварват да купуват или да връщат в отборите си попрецъфтели, да не кажа бивши звезди. Примери колкото искате. И да държат като титуляри попрехвърлили идеалната футболна възраст „легенди на клубовете си”.
Трето: Назначават за треньори всякакви недоразумения като Леонардо и Ратко Достанич, като тук сините водят убедително. Ще спомена само едно име - Вили Вуцов.
Четвърто и последно: Милан бе победен от някакви, в неговия турнир, говоря за Шампионска лига, насред Сан Сиро. В калчото са на ЕДИНАДЕСЕТО място. Левски са прочу по света с казанската епопея, загубите от всякакви отбори и е на ДЕВЕТО място в А група.
Собственици на клубовете са Силвио Берлускони и Тодор Батков.
Тези хора разполагат с необходимото техните отбори да са, ако не на върха то поне водещи.
Така е на теория. Практиката показва друго. Не знам как управлява Берлускони Италия, но ако е така, както го прави в Милан горките италианци. Батков е носител на орден „Стара планина”, в близки отношения с президента Първанов и е крупен...каквото се сетите, а отбора му е пред разпадане.
И тук се намесват извън футболните въпроси, като най – простичкия – ЗАЩО?
Отдавна се говори за индустрията наречена футбол и за многобройните бизнес и дори политически интереси към него. Явно има нещо много по – дълбоко и прикрито, нещо под масата, което ще лъсне в един момент, като скандала в калчото с уредените мачове. Милан беше наказан помните ли?
В моменти като този се чувствам като Пинокио, ама преди феята да го съживи. Кукла на конци. Манипулиран и използван от хора гледащи само и единствено собствения си интерес, получаващи ордени, печелещи избори. И лошото е, че това се случва и по света, а не само в корумпираната, бедна, неуредена България.
Някакви хора дали някакви пари за някакви отбори. След това печелили купи, първенства и накрая им омръзнало, и решили да убият мечтите на хората гледащи футбол и обичащи тези отбори, и просто да ги превърнат в поредното предприятие за собствена финансова изгода.
Дали това е имбецилност?
„Футболът не е игра на живот и смърт, той е нещо повече.”
И така, кой започна първи?

четвъртък, 1 октомври 2009 г.

Амнезия и зелев сок


Отново моя любим герой. Отново на първа линия. Отново мъдро ни съветва. Този път за Славяново и етническия мир. Използва думите: провокация, напрежение.
След това обаче казва, че не очаква сериозни проблеми, базира се на толерантността.
Кой ли е това?
Президента Георги Първанов на път за откриването на учебната година в Софийския университет.
Ха сега деца кажете, кое е вярно?
1. Провокация, напрежение.
2. Не очаквам сериозни проблеми, ние сме толератни.
Две коренно противоположни тези в едно изказване. Горките студенти по българска филология, философия, журналистика, да не ги изброявам всички, какво ли ще чуят?
Не съм информиран Георги Първанов да се е върнал от лов вчера, май сезона в България още не е открит, но думите му звучат като на човек с постловен синдром. Изразяващ се в тотално забравяне на предишни изречения.
Известно е на всички ловджии, че този тип амнезия се лекува със зелев сок.
Жалкото е, че зелевия сок е лекарство за рано сутрин и не помага при други видове забравяния.
Иначе бих го предписал на много хора, особено на един бивш министър казал сакрални думи и завел сакрално дело.
За днес толкова по ловната тема и зелевия сок.