четвъртък, 8 октомври 2009 г.

Как Таралежа срещна Дракона / басня //

- Оу – извика той от болка.

И се надвеси.

- Какво си ти, създание нещастно? – изрева той гръмогласно.

- Таралеж – изпод бодлите, леко пропълзя, малък немощен гласец.

- Защо бодеш невинни, тръгнали по своя път? – направи забележка, грамадата от плът.

- Защото, без да искам – бе отговорът искрен.

- Ти знаеш ли, аз кой съм – не мирясваше отгоре.

- Не, не знам – бе отговорът честен.

- Дракон съм, и съм известен!

Леко се отвориха бодлите, нос подаде се и две очи.

- Моля, много извинете – тихо Таралежа промълви.

- Извинението е прието, само дето аз сега не мога да намеря... – и земята леко потрепери.

- Ох, виновен съм сега – рече малката уста.

- Наруши баланса вечен и затуй си ти обречен – рече падналия звяр.

Огън от огромна паст. Ежко се стопи завчас.

Всеки с бодли чакат го беди.

И поуката е вярна, няма тук дружина славна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар