петък, 9 октомври 2009 г.

Приказка за Свободно падане


Как може да се окачестви приказната страна, в който живеем? Определения колкото искате, от Абсурдистан до Чалгаленд, като се мине през Мутрафония. Знайни и незнайни псевдоинтелектуалци, медийни звезди, парвенюта и кючекчии се надпреварват да дават определения за малката ни държава. Интересното при тази прослойка от обществото е оцеляването. Те са Ти с всички властимащи, а паркетния слугинаж е овладян до съвършенство. Само че, с определения не се постига нищо. Поне нищо градивно. Дали е от народопсихология, дали е от интерес, никой не знае. Можем само да предполагаме. Аз лично смятам, че това е флуидна смес от двете.
В страната на неограничения абсурд, всичко е възможно. Всичко деструктивно. Малкото хора заели се да градят нещо се оказват в условията на свободно падане. Хората, които критикуват градивно, опитват се да кажат истината, имащи нестандартни идеи се оказват заглушени от хор ласкатели, набедили себе си за последна инстанция и радетели на истината. Задаващи псевдопровокативни въпроси, получаващи отговори на четири очи. Манталитет какво да правиш. Ама от най – лошия тип – слугински.
В „Газета дело Спорт” Луиджи Гарландо пише статия за една дипломна работа. Този научен труд се защитава в Университета във Верона / едно от най – престижните висши училища на Апенините. Справка „Уикипедия”./ В катедрата по литература и философия, раздел комуникации. Темата е „ Трудността да бъдеш лидер – случая между Касано и Липи”, дипломната работа е 106 страници. За хората, които не се интересуват от спорт – треньор и футболист са скарани и треньора не вика футболиста в националния отбор. А Антонио Касано е гениален ритнитопковец, но с особен характер. Автор на това творение е Матео Брускета, а научен ръководител е професорът по икономика и управление на фирми Клаудио Бакарани.
Защо ни тоя разказва това, ще се запитате вие.
Ами може би имам някои съображения да попитам:
Защо там може изключително оригиналната идея на един студент да бъде посрещната с аплодисменти, а тук такова нещо би се приело най – малкото с насмешка. От, пак повтарям, някой псевдокорифей. Такова хрумване ще остане само и единствено в главата на студента и той няма да сподели, защото е заразен. И ще напише дипломна работа, която да се хареса.
Наследство, психология и инстинкт за оцеляване на всяка цена слети в едно.
Малцинството мислещи нестандартно, лишени от инстинкт за самосъхранение тук са обречени на свободно падане.За жалост без парашут. И без надежда.

Няма коментари:

Публикуване на коментар