Крамер vs Крамер

БСП е в опозиция, но не е опозиция. Какво става с императорите на дългите изказвания, жлъчните коментари и демагогията? Карат се помежду си. Напомнят група наказани деца в училище, които се обвиняват кой е виновен за белята. Ама не белята, която са сторили на държавата, а защо са загубили изборите.
Виждали сме партията столетница в малцинство и знаем на какъв порой от „градивни” и „социални” критики е способна. А поводи има достатъчно. Като се започне от предложението за акцизите, мине се през твърде неясния бюджет, АЕЦ Белене и...може да се изброява дълго време.
Какво обаче правят социалистите:
Изказване след изказване, но не против политиката на правителството, а против политиката на партията. Говорене безспир широко отразено от всички медии. И всичко за това кой и как е виновен за провала.
И да се чуди човек, как тези другари пяха Интернационала заедно на Бузлуджа, прегърнати в здрав социалистически дух. Арогантността на Станишев нямаше граници. На господата Петкови също.
Няколко месеца по – късно, нещо като раздор, нещо като развод, нещо като нищо.
И всички чакат конгреса.
А отстрани изглеждат като безпомощни, безидейни, безпринципни комсомолци.
Явно духът на Бузлуджа е умрял и е заменен от друг по - древен дори и от БСП. Духът на интереса и парите. Заменката стана само за четири години. Толкова време беше нужно да се променят драстично социалистическите ценности.
Това ли е края на БСП, като такава конфигурация?
Надявам се това да стане.
Ще видим на конгреса.