петък, 23 октомври 2009 г.

Спомен за нещо недостойно /в защита на Сергей Станишев//

Някога, в моето детство имаше двама бабаити, които ме тормозеха неистово само заради тормоза. Не ми се ходеше на училище, почти не спях нощем. Бях хилаво дете и те, по – едрите и силни се възползваха всячески от това. И тогава, един ден уплаха ми премина в ярост. Тръгнах на тренировки. Баскетбол. Може би най – силовия спорт с кръгла топка. Малко преди да напусна основното училище ги спуках от бой. Двамата отборно. Възмездие за хилядите унижения. Синът на известен режисьор и отрочето на висш партиен служител. Тогава ме помилваха. Изкараха го ученическа свада. Защото знаеха какво представляват децата им.

Днес видях един клип.

И той ме върна към това, което ви разказах.

Волен Сидеров каза на Сергей Станишев, че е гей от парламентарната трибуна.

Недостойно Сидеров, недостойно.

Защото го правиш сега, когато си силен.

Защо не го направи преди половин година?

Ти си същия като тези малки терористи, които ме тормозеха – да смачкаме слабия.

И даваш ли си сметка, колко си евтин.

И жалък.

Ако това е родолюбие – БАСТА.

Ако това е национална кауза – БАСТА.

Ако това е диалог – БАСТА.

Ако това е добро възпитание...

Ако можех да променя...

Ако...

Няма коментари:

Публикуване на коментар