Един прекрасен ден от живота на един човек, който живее на строежа.
Неделя.
От седем сутринта в неделя започва музика на професионалното чукане с чук на нещо малко забравено от вчера.
В десет леко плуване до тоалената, защото точно в този момент е дошла приливната вълна от урагана „Малвина” – характеристики – 100 литра вода лиснати с цел почистване на стълбище, отзовали се ненадейно у нас.
Шест кофи вода и килограм нерви. Равносметка.
Обяд, класически, под съпровода на бормашина.
Чукането не спира през това време, но вече не прави впечатление на никой.
Лек полъх на тишина.
Явно майсторите са се отдали на положителното и градивното. Демек бурен обяд и последващ следобеден сън.
Зеления чай трябва да се пие класически. Запарка, топли чаши, тишина.
По правило.
Обаче концерта за чук и бормашина продължава.
Зеления чай се пие и студен.
Лек звън, на малката камбанка, която се води звънец, продължил минута и половина.
Препоръчано писмо.
Зеления чай се отпива на малки глътки.
Парченце мазилка пада до мен, докато изхвърлям боклука. Казва ми се, че е нормално.
Зеления чай е тръпчив само първия път.
Извинете казва госпожата, наводнила къщата ми. Не беше нарочно.
Зеления чай се сипва в чаши подходящи за това.
Не живея на строеж, а в обикновен блок.
Зеления чай е усещане.
Строителите няма да го усетят.
Зеления чай не е за всеки.
Няма коментари:
Публикуване на коментар