събота, 21 юли 2012 г.

Imagine



Представете си.
Опушен бар, сцената е от дъски прогнили по времето на Чърчил.
Барманът e недружелюбен човек с бяла брада и вежди, които ти се иска да ги подстрижеш моментално.
Клиентите са толкова незаинтересовани от напитките на бара, но седят и чакат групата да им посвири.
Излиза едно момче с ленънки, спъва се в третата дъска, добре, че има микрофон, който да те спаси.
След него се появява един дългокоско., който избягва, без да се натрапва, пеперудите по пода. 
Оня на барабаните падайки пробива тъпана, ама на него тъпани не му трябват.
Момчето с ленънките преборило третата дъска  си взима китарата.
Дългокоското маха една пеперуда от микрофона.
Намесва се един рус с жилетка.
Просто взима стол, китара и сяда.
Клиентите се колебаят дали да го замерят с бутилки или да ръкопляскат.
Барманът леко повдига подстриганите вежди, той тва го може без да се напряга, да си подстриже веждите, когато никой не го гледа, и спря да дава напитки.
Те започнаха да свирят.
Ленън, Кобейн, Морисън, Бонъм.
Беше обявата на бара.
Това е раят нали?