вторник, 24 август 2010 г.

Името на скалата

Естествено става въпрос за скали. И единственото същество, което ме е карало да се чувствам пълноценен, като изключиме децата и. Моите деца.

В един шеметен месец се отзовах на много нешеметни места, проходих проходите, покорих дори и реката течаща наобратно, във фантазиите на местните разбира се, бях в „А Група”, търсих си квартира с нея и не предполагах за нейната тайна.

Разходка по „Славейков” с нужните ни книги, лека вечеря, колкото с мен може една вечеря да е лека, безметежен месец гарниран с тирамису.

И тайна.

Неосъзната, но все пак тайна...

Завои, лек сняг, отиваме да вземем детето, рейс, нямам кола по разбираеми причини, беден дофтор съм....

Автобусът пакрира, още не съм си и помислил да повърна след завоите, когато се случи това:

Няколко трола ми помахаха отсреща.

Една фея кротко изяви претенции за територия.

Няколко кръжащи души ме помолиха да им помогна.

Две джуджета минаха и ме подритнаха.

Два петела ме наплюха.

Два козела се разминаха на косъм, току пред мен.

Четири прилепа прелетяха. Толкова близо до главата ми, че се наведох.

И нищо няма да разкажа за Белокосия. Той е обект на друг разказ. Повелителя на пчелите.

И той се появи, но за кратко.

Плъзвам се по историята и разказвам само нейната душа.

Кратка неспокойна нощ и ведро утро със събуждане от петел. Там „Първи петли” са в 3 / три / през нощта. Игнорирайки този, ме събуди онзи в 7, като ме клъвна по крака и ме погледна зло. Познах го веднага, той / в 5 / и брат му / в 3 / ме наплюха заплашително на спирката на рейса.

Ставане, душ, измити от дъджда улици, кафене, дето мирише на кафе, аз си поръчвам бира и приятен разговор. Всичко е удовлетворено.

Обаче има и уловка, тя ми казва няколко кротки слова и аз подчинен на магията отивам там.

Да обясня Скалите е непостижимо занимание за мен.

Нейната тайна.

Влюбих се в тях.

Това е място, което усещаш, като прилепите, феите, троловете, магията, която никога няма да я има и въпреки това вярваш в нея.

Бях влюбен и се влюбих два пъти.

Сложно занимание е любовта. Предпочитам да се боря с тролове.

Малката светлина между Скалите, която виждах всяка нощ и която...

В една хубава книга главния герой не знае името на своята роза.

Аз за разлика от него, знам името на моята скала.

Това не е обяснение в любов, все пак сме женени от години.

И все пак... още съм влюбен...

В една Скала.

Моята.

събота, 7 август 2010 г.

Една дама ми каза: Ти си единствения човек, който може да разкаже музиката

На фона на операция „ Шибаните „ съм се бях смахнал на тема думата. И колкото сме тленни , толкова аз не мога да разкажа музиката.

Нооо хората вярват в мен, поне някои, група ентусиасти, които все още разчитат на мен, че мога да пиша.

Та започнах, писането винаги ми е доставяло огромно удоволствие, открих го на късна възраст, говоря за двадесет и пет, получих неговата подкрепа в труден момент и го забравих...

Прописах по неведоми причини, след 15 години пауза и не съжалявам.

Днес е странен ден.

Майка ми прави 77 години днес, на 7 – ми август. Беше ми последния работен ден преди отпуската.

Бях на Рожден Ден.

И едно мило дете ми каза,че мога да разкажа музиката с думи.

Бях готов да се пробвам, ама веднага.

Аз ли не мога?

Седнах си на компютъра и започнах да пиша за лицата Плант и Пейдж, когато...

Се обади другото дете...

И по Скайп изсвири на Бабка нещо от Бетовен. „На Елoиза”. На пиано.

И сбърка края.

И се разплака.

Докато аз и ръкоплясках.

Тя е на 15.

Свири на пиано и китара.

Иска да стане дофтор.

Колко деца в тази възраст, в тази шибана държава са способни на това.

Аз познавам ДВЕ.

Едното запозна гаджето си с родителите си, другото свири.

И как да обясня нейната сестра, че не мога да опиша музиката й.

Моля за помощ...

Как се описва онова, което извън всякакъв превод.

И как се прави подарък за Рожден Ден, без да имаш стотинка.

Да опиша музиката се оказа най – непосилната задача на света.

И шибаната музика може да разплаче две разперени ръце с изкривени пръсти.

И може да е...

Такова, което изпарява летния дъжд.

И моето дете...

Ти свириш на пиано.

Опушен бар.

Аксел пее соло, Слаш се мръщи, но свири, Кърт е някъде там и ти намига.

Свири си шибания рок и не се отказвай.

Имаш поне нас.

Твоите фенове.

петък, 6 август 2010 г.

Това е елитарна статия, не са желани шибани неподготвени лица

Заглавието подвежда. Но не съвсем, ще си позволя един малък цитат от теолога на теолозитеее, чудовищнияяяя, аре стига толкова.

В моята любима книга „ Името на розата ”, Умберто Еко казва следното нещо относно Йоан Кръстител:

„ – Така е Адсон. Има още по – богати съкровища. Преди годинив Кьолнската катедрала видях черепа на Йоан Кръстител от времето, когато е бил дванайсегодишен.

- Наистина ли? – възкликнах с възхита. Но после ме обзе съмнение. – Но той е убит много по – късно.

- Другия череп сигурно се съхранява другаде – отвърна сериозно Уилям.”

Не е натрапчиво нали?

Просто разговор между послушник и неговия ментор в един католически манастир.

Пардон, шибан манастир.

Да сме в крак с времето както се казва.

Днес с моя ментор, човека, с когото мога да се правя на интелектуалец имахме поредния спор за любимото ми течение в изобразителното изкуство - Импресионизмът.

Тя може да ви навре в третото ви око, ако не харесвате фотографската живопис, спори, рисува, такива неща с молив, дето ще ви се прииска да си хвърлите мобилния и неговата 2 мегапикселова камера, щото не докарва изображението такова, както го прави моята дама с два щриха на молива.

Опитвам се да се включа с моето разбиране за рисуването, но сън заринат от скици, енциклопедии, повикани интернетски картини и две разперени ръце с вече деформирани пръсти.

През сълзи си казвам, че това не е важно, важен е онзи дух от онова време, което тя носи в себе си, и в което никога не е била.

И ме застрелва с въпроса за БоЖидар Димитров и мощите.

Въпросът и: Аз, шибан народ ли съм?

Добре, аз как да и отговоря?

Съжалявам за мястото, на което сме подложени....

Ти не си от шибания свят, който ни заобикаля.

Тъпо.

Кестени, цъфнали.

Едно кафе с много захар и сладкиш.

Сена е от лявата ти страна.

Дега се прави на много важен, на Моне не му е ок светлината.

Винсент рисува гарвани в една гара.

И ти си там.

Честит Рожден Ден Мадре Мио.