вторник, 24 август 2010 г.

Името на скалата

Естествено става въпрос за скали. И единственото същество, което ме е карало да се чувствам пълноценен, като изключиме децата и. Моите деца.

В един шеметен месец се отзовах на много нешеметни места, проходих проходите, покорих дори и реката течаща наобратно, във фантазиите на местните разбира се, бях в „А Група”, търсих си квартира с нея и не предполагах за нейната тайна.

Разходка по „Славейков” с нужните ни книги, лека вечеря, колкото с мен може една вечеря да е лека, безметежен месец гарниран с тирамису.

И тайна.

Неосъзната, но все пак тайна...

Завои, лек сняг, отиваме да вземем детето, рейс, нямам кола по разбираеми причини, беден дофтор съм....

Автобусът пакрира, още не съм си и помислил да повърна след завоите, когато се случи това:

Няколко трола ми помахаха отсреща.

Една фея кротко изяви претенции за територия.

Няколко кръжащи души ме помолиха да им помогна.

Две джуджета минаха и ме подритнаха.

Два петела ме наплюха.

Два козела се разминаха на косъм, току пред мен.

Четири прилепа прелетяха. Толкова близо до главата ми, че се наведох.

И нищо няма да разкажа за Белокосия. Той е обект на друг разказ. Повелителя на пчелите.

И той се появи, но за кратко.

Плъзвам се по историята и разказвам само нейната душа.

Кратка неспокойна нощ и ведро утро със събуждане от петел. Там „Първи петли” са в 3 / три / през нощта. Игнорирайки този, ме събуди онзи в 7, като ме клъвна по крака и ме погледна зло. Познах го веднага, той / в 5 / и брат му / в 3 / ме наплюха заплашително на спирката на рейса.

Ставане, душ, измити от дъджда улици, кафене, дето мирише на кафе, аз си поръчвам бира и приятен разговор. Всичко е удовлетворено.

Обаче има и уловка, тя ми казва няколко кротки слова и аз подчинен на магията отивам там.

Да обясня Скалите е непостижимо занимание за мен.

Нейната тайна.

Влюбих се в тях.

Това е място, което усещаш, като прилепите, феите, троловете, магията, която никога няма да я има и въпреки това вярваш в нея.

Бях влюбен и се влюбих два пъти.

Сложно занимание е любовта. Предпочитам да се боря с тролове.

Малката светлина между Скалите, която виждах всяка нощ и която...

В една хубава книга главния герой не знае името на своята роза.

Аз за разлика от него, знам името на моята скала.

Това не е обяснение в любов, все пак сме женени от години.

И все пак... още съм влюбен...

В една Скала.

Моята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар