Това е елитарна статия, не са желани шибани неподготвени лица

Заглавието подвежда. Но не съвсем, ще си позволя един малък цитат от теолога на теолозитеее, чудовищнияяяя, аре стига толкова.

В моята любима книга „ Името на розата ”, Умберто Еко казва следното нещо относно Йоан Кръстител:

„ – Така е Адсон. Има още по – богати съкровища. Преди годинив Кьолнската катедрала видях черепа на Йоан Кръстител от времето, когато е бил дванайсегодишен.

- Наистина ли? – възкликнах с възхита. Но после ме обзе съмнение. – Но той е убит много по – късно.

- Другия череп сигурно се съхранява другаде – отвърна сериозно Уилям.”

Не е натрапчиво нали?

Просто разговор между послушник и неговия ментор в един католически манастир.

Пардон, шибан манастир.

Да сме в крак с времето както се казва.

Днес с моя ментор, човека, с когото мога да се правя на интелектуалец имахме поредния спор за любимото ми течение в изобразителното изкуство - Импресионизмът.

Тя може да ви навре в третото ви око, ако не харесвате фотографската живопис, спори, рисува, такива неща с молив, дето ще ви се прииска да си хвърлите мобилния и неговата 2 мегапикселова камера, щото не докарва изображението такова, както го прави моята дама с два щриха на молива.

Опитвам се да се включа с моето разбиране за рисуването, но сън заринат от скици, енциклопедии, повикани интернетски картини и две разперени ръце с вече деформирани пръсти.

През сълзи си казвам, че това не е важно, важен е онзи дух от онова време, което тя носи в себе си, и в което никога не е била.

И ме застрелва с въпроса за БоЖидар Димитров и мощите.

Въпросът и: Аз, шибан народ ли съм?

Добре, аз как да и отговоря?

Съжалявам за мястото, на което сме подложени....

Ти не си от шибания свят, който ни заобикаля.

Тъпо.

Кестени, цъфнали.

Едно кафе с много захар и сладкиш.

Сена е от лявата ти страна.

Дега се прави на много важен, на Моне не му е ок светлината.

Винсент рисува гарвани в една гара.

И ти си там.

Честит Рожден Ден Мадре Мио.