петък, 30 юли 2010 г.

С пълното съзнание, че пиша нещо непопулярно... Така ми каза една сълза

Днес ми се случи едно от ония неща...

Нали ги знаете, да не ви обяснявам, тези магичните, дето те карат да се чувстваш извън времето, да вярваш във феи, тролове, джуджета и...толкоз. Такова ми дойде до главата, заета със Златки, силикони, ботокс, каруци, запорожци и мерцедеси.

Строгата тайна на професията ми ме задължава да кажа, че всички хора и събития в моята история са измислени.

Хипотетично, вие сте в сериал, медицински и той започва така...

Два дни преди случката.

Пристига съпруг на пациентка, който носи материал за изследване от друга болница. Моли да се прояви разбиране към казуса му.

Ние проявяваме необходимото съчувствие. Той няма направление по здравна каса, нито белия чаршаф за междуболнична помощ. Ще донесе документ при получаване на резултата.

Днес.

Мокрия от сълзи фиш за междуболнична помощ ми разказа една история.

Случайна среща на пътеката към Алеко, по – скоро падане на млада туристка върху „ ветеран „ , дава началото на една обикновена любовна история.

Всичко върви по план, сватба, скромна, деца, две, почти пораснали, до първия тумор в нейната обикновено красива глава.

Терапия, операция.

Болката от химиотерапията е привилегия само на тези, които са я изпитали. Това е един вид мазохистично пристрастяване към живота. И искаш да я изпиташ още веднъж, но само ако се налага.

Размазаното 3 в горния ъгъл на документа не се спря. Винаги искаше да разкаже всичко на две, на три. Подписът обаче се беше заинатил и бавно ми говореше. Нищо, че и той беше размазан.

Годините на борба са седем. Колкото и махнатите рецидиви. Колкото и мазохистичните, животоспасяващи процедури.

Днес една сълза от тези, полуизсъхналите на листа ми прошепна:

„ Тя си отива...”

Подписът я контрира:

„ Ние не се предаваме.”

Тя не спори с него. Изпари се.

Магията е сложно занимание. Отдава се рядко. Не се култивира. Кой знае може би един ден тези, които виждаме магията в сълзите на едни съпруг, ще станем поне десет процента.

За себе си мога да кажа, че се срамувам от предишната си статия и огромния и брой посещения.

Един лист ме върна към това, което съм.

И една сълза ми прошепна...

сряда, 28 юли 2010 г.

Една красива история за най – големия пенис в България, разказана отСветлана Василева миска na PLAYBOY BULGARIA

Пенисът е мъжки полов орган. По народному хуй.

Имало едно време, едно красиво момиче, едно огледало и едно списание.

Имало и огнедишащ дракон. Той е за приказката.

Та, започнало малкото пътешествие.

Излезла тя от своя дом, до магазина. Там видяла Ледената Кралица. В големите вериги магазини имат плазми за реклами. И малкото момиче видяли своя идол в реклама на водка. Купила два хляба и една майонеза, видяла Теди от Бургас, лятно гола и безкрайно секси в едно списание, тръгнала си към своята неприветлива стая, своите родители искащи някакви оценки от тъпото даскало и решила...

Ще търся, но ще Го намеря....

Навършило момичето пълнолетие. Изпълнили се нейните форми и някой в едно барче...Я ЗАБЕЛЯЗАЛ. Предложил и първо да се пробват пък след това...

Била почти отвратена, но Огледалцето на стената и казвало: Кво толкова, ще се продадеш и ще бъдеш блян за стотици, да не кажа хиляди.

И то горкото, се продало.

Но не как да е, продало се добре.

Снимало се голо за списанието. След това....

Футболисти, каруци, Запорожец, Мерцедес.

Знаело всичко, включително и това, че футболистите са тъпи.

Ноооо, не се отказало и продължило своя поход.

Минало през уйовата долина, разбрало къде е Най – големия КУР и не се отказало.

Тук приказката приключва.

Красива история нали?

Мнооого сладка.

На мен лично ми нагарга и имам киселини, но какво да се прави...

Аман от наште си Пепеляшки.

Ние им викаме курви.

неделя, 25 юли 2010 г.

И Щирлиц беше там, и той пя / Господня молитва за Русия и матряла на Бойко /

Спокоен съм вече. Русия ясно заяви, поне за мен, своята идентичност като страна. Путин пее. С бивши шпиони от СССР.

Какво: С чего начинается Родина.

Не, не сте се объркали годината е 2010 – та, не е 1979 – та например.

Там е така. Новият Сталин, икономическия Сталин, КГБ в реален вариант заявява на руската душа, че Щирлиц е герой, възпят в 17 мига.

Тука - става по подобен начин. Само че невъзпетия герой е...

Тато.

Каратиста по примера на самбиста връща социалистическия спомен всеки ден. С всяко отваряне на устата си, Бойко заприличва на Тодорживков.

И ни връща в 1981 – ва.

Дори и личната ми сестра го харесва. Ама тя е на 55 и е расла с облъчванео на социалистическата рОдина.

Аз съм европеец, чувствам еднакво добре и в Брюксел, и в Лондон, и във Франкфурт.

Тя има нужда от Тато.

Те имат нужда.

Те – матряла.

В Русия е така.

Явно и тука е така. Все пак Веско Маринов е барда на властта.

„Отче наш, Който си на небесата!

Да се свети името Ти, да дойде Царсството ти, да бъде Волята ти, както на небето, така и на земята. Хлябът наш, който ни даваш всеки ден...”

Това е най – молитвената молитва.

Да ви напомня за някои хора.

Бойко, който „ ДАВА” вашите пенсии, заплати и каквото...

Зрелия социализъм в действие. С лек мутренски елемент.

Русия вече е погребана, там Изпепелените от Слънцето властват.

Тук, по светлия пример на самбистите отиваме на „ Кит „.

Не е цаца, риба е.

А, вече е 2010.

И няма кой да се събуди и пита, коя година сме всъщност.

петък, 9 юли 2010 г.

Кралят отива в Маями или защо баскетболът е по – велика игра

Този спорт не е за всеки, не е обикновената масовка от гелосани мъже готови на всичко само за да им се вдигне цената, не е за хора със слаби сърца и още по – слаби стомаси, не за малолетни пеперудки, търсещи принца, не е за Пешо Ракията дето като вкарат вика: гоооооооол, ама и той не знае кой е вкарал, не е за Нереиди, Златки и 10 милиона за дете.

Това е Баскетбол.

Начин на живот.

Крал Джеимс отива в Маями Хийт. За хората, които не следят драмата ще поясня... Нищо няма да пояснявам, неуките не знаят кой е Чарлс Баркли.

За посветените: наистина, такава истерия в NBA, не е имало от преминаването на Баркли във Финикс. От Филаделфия. Неведоми са пътищата Господни и мислите на Един от Най – Великите в Играта, опа... малко се отплеснах.

Леброн Джеимс беше свободен агент.

Ама, свободен означава СВОБОДЕН.

Цялата лига го искаше и най – вече бившия му отбор.

Горканчовците от Кливланд надцакаха всички по отношение на офертата. С 30 / тридесет / милиона повече от всички, само и само той да играе за тях.

За футболните фенове: толкова струва най – скъпата покупка на Манчестър Юнайтет. 30 милиона.

За Леброн даваха с толкова повече.

И какво направи той...

Отказа.

Отиде в Маями за 30 милиона по – малко, но за да играе с моя любимец Дуен Уейт и да поставят началото на нова династия в NBA.

Ами така де, стига с тоя Фил Джаксън и неговите пръстени. Шест с моя любим отбор и още незнам си колко в LA. Се едно чета Толкин.

Децата израсли в квартала, за които Баскета е начин на живот се събират в един отбор. Не е Ония Булс за жалост, но пък човек знае ли?

Две думи и за най – скъпия футболист: я си гледай гела, малко повече станаха, ама...

Бих искал да стисна ръката на Леброн Джеймс. Не защото е голяма звезда в NBA, а защото е пич.

Помислете си само, кой човек би загърбил оферта от 160 милиона, само за да играе там където иска.

Такъв, който играе по – великата игра.

И това го пиша по време на световното по футбол.

Требва да съм луд.

вторник, 6 юли 2010 г.

Правителството: „ Аз съм пътя, Левитрата, Виаграта и Веселин Маринов

Знаете ли каква е разликата между Левитра и Виагра.

Много е проста: едното се употребява с алкохол, за другото е забранен.

Ако все още в тая държава има останали трезвени, които се грижат за мъжкото си достойнство и то не е защитено от тандема Борисов – Цветанов.

Пътя е ясен: от мляко като Татовото до пленуми на МВР.

Непогрешимите се самозабравят в медийния си комфорт и лошата шега, което ще им изиграе това, просто се пъчи и казва: „ ЕХОООО, АЗ СЪМ ЛОШАТА ШЕГА НА БОЙКОООО И ЦЕЦООО.”

Те си го просят и какво по – хубаво от това...

За една стара дама, която можеше преди тия да произведе само Пеницилин.

Е, все пак има препарати на достойни фирми, които да реанимират сексуалния живот дори и на столетница.

При подходящите мъже и със съответния медикамент.

Веселин не пя просто за МВР и ГЕРБ в своя „ химн „.

Той пя за своите.

За Бузлуджа, за рогата на Архара.

За свободното падане на Бойко Борисовата завера.

И за нас.

Простите потребители на държавата наречена България.

P.S. Ако ме арестуват утре, е защото не харесвам Веселин Мариниов.

петък, 2 юли 2010 г.

Тъгата по онази Бразилия

По средата на второто полувреме вчера си пуснах този клип... И станах още по - тъжен. Безличните наследници на тези пичове на заслужават дори да им лъскат маратонките.
Зико предполагал ли си някога, толкова безславно отпадане?
Не си. И аз не съм.
Не съм предполагал, че ще ръкопляскам за красива игра на отбор противник на Бразилия.
Моите аплодисменти Лалета.