Кралят отива в Маями или защо баскетболът е по – велика игра

Този спорт не е за всеки, не е обикновената масовка от гелосани мъже готови на всичко само за да им се вдигне цената, не е за хора със слаби сърца и още по – слаби стомаси, не за малолетни пеперудки, търсещи принца, не е за Пешо Ракията дето като вкарат вика: гоооооооол, ама и той не знае кой е вкарал, не е за Нереиди, Златки и 10 милиона за дете.

Това е Баскетбол.

Начин на живот.

Крал Джеимс отива в Маями Хийт. За хората, които не следят драмата ще поясня... Нищо няма да пояснявам, неуките не знаят кой е Чарлс Баркли.

За посветените: наистина, такава истерия в NBA, не е имало от преминаването на Баркли във Финикс. От Филаделфия. Неведоми са пътищата Господни и мислите на Един от Най – Великите в Играта, опа... малко се отплеснах.

Леброн Джеимс беше свободен агент.

Ама, свободен означава СВОБОДЕН.

Цялата лига го искаше и най – вече бившия му отбор.

Горканчовците от Кливланд надцакаха всички по отношение на офертата. С 30 / тридесет / милиона повече от всички, само и само той да играе за тях.

За футболните фенове: толкова струва най – скъпата покупка на Манчестър Юнайтет. 30 милиона.

За Леброн даваха с толкова повече.

И какво направи той...

Отказа.

Отиде в Маями за 30 милиона по – малко, но за да играе с моя любимец Дуен Уейт и да поставят началото на нова династия в NBA.

Ами така де, стига с тоя Фил Джаксън и неговите пръстени. Шест с моя любим отбор и още незнам си колко в LA. Се едно чета Толкин.

Децата израсли в квартала, за които Баскета е начин на живот се събират в един отбор. Не е Ония Булс за жалост, но пък човек знае ли?

Две думи и за най – скъпия футболист: я си гледай гела, малко повече станаха, ама...

Бих искал да стисна ръката на Леброн Джеймс. Не защото е голяма звезда в NBA, а защото е пич.

Помислете си само, кой човек би загърбил оферта от 160 милиона, само за да играе там където иска.

Такъв, който играе по – великата игра.

И това го пиша по време на световното по футбол.

Требва да съм луд.