събота, 28 април 2012 г.

Неписмото, което не написах
Мило дете, Един празен документ номер едно седи отворен и в него няма да напиша нищо. Може би защото не искам. Но пък да предположим, че искам да напиша много неща, които се въртят в главата ми и не искам никой да се обиди. Слушам си Linkin Park днес в седем сутринта. Децата спят. Да, онези деца, които, когато разберат, че идваш пощуряват. Защото за тях ти си нещо много важно. Ще правя палачинки за закуска. От моите дебелите. Ще играя с Алехандро баскет. Дара има страхотен дрибъл. Без никой да я е учил. Мисля да звънна на баща ти и да похвърляме с него. Ще е жестоко. Той е единствения човек на планетата, който ме е бил един на един... Но първо ще му пусна Алехандро „Джордана”. Да му покаже как се играе. Нека документа да си седи ненаписан. Никога няма да го докосна.