петък, 22 юни 2012 г.

Книгите са зло животно, хапят и оставят белези...завинаги

Помните ли времената, в които си менкахме книги, щото аз имах „ Щамът Андромеда” , а Диана „ Всичко живо е трева”...
 За „ Дългият изгрев на Ена” се чакаше около месец, а „Лунна дъга” беше нещо като откровение споделено само с най – близките ти приятели. 
Книги, едно такова нещо дето не те оставя на мира докато не прочетеш и последния ред. Ласкае те, жили понякога, отегчава те, мразиш я, седи до главата ти докато спиш...
 Плачеш тайно, когато стария Морел казва на сина си: „ Максимилян, мисля си, че това беше Едмон Дантес...”.
 Смееш се на „ ...пустото колело се е изметнало и Пушилката няма никаква система, на друга маса нямаше да спечели и киселица!” 
 Играеш най – великият покер на света с Рандъм, докато Бранд го вика през валето каро. Ставаш самурай и почти „говориш” японски с Торанага.
 Коничи уа.
 Том Бомбадил ти е симпатичен, ама го няма във филма. 
Там ги има героите и битките. 
 Имаш „Куца съдба” и се чудиш какво точно се случва. 
Тогава идва Шрайка... 
И Планше краде от господин Бонасиьо с въдица. 
Мартин плаче, а Юстоса го пита: „ Да не би да нямаш пари да се прибереш моето момче.” Мога да продължа още... 
Но Книгите са опасни.
 Оставят белези. 
Завинаги.