сряда, 31 март 2010 г.

Приказка за тримата строители, мастиката и 140 лева на квадрат

Глупецо, нисш,

Кому говориш там,

Изправен, край брега

Разказвам своята тъга,

На повей глух на камък ням.

О, нека не говори друг

Вълните шепнещи ми стигат тук.

Джовани Батиста Марино – някога.

Възвишено един вид, нали? Особено на фона на заглавието. И на днешното ми приключение...

Лютата чушка се срещнала с букалната лигавица и и споделила, че не е неин тип.

И аз така.

Сутринта ми, която беше малко по – особена, защото съм отпуска, започна с причиняването на плитки на Дара, разправията за загубеното левче на Алек и семейното водене на двамата по предназначение. Дъджд не беше планиран.

Е, поваля ни доволно, оказа се, че в други части на София било сухо, но ние с моята мила съпруга се разделихме на входа на училището и всеки се отправи към своя хоризонт на задачи, нито лесни, нито трудни, само отнемащи време, енергия и погубването на редица неврони, за които не си струва да се споменава, тъй като са ни малко и трябва да ги жалим.

Така и станало...

Отивам аз до болницата, свършвам там някаква, дето – що - годе работа, която не ми е, но трябва, щото е неотложна и се отпавям към единственото място, където кафето не е взето от блато и сварено по рецепта на леля Ог.

Поръчвам си кафе и вода. Сядам да се насладя на спортно – вестникарското тяло пред мен и на горещата кафява течност. Почти ми се приисква да си запаля цигара, но този спомен от вреден навик отминава с първото заглавие на последна страница:

„ Николета Лозанова показа още 325 кубика силикон.”

Ми, да е жива, за здрава... всички знаем, какво стана с Краля на попа.

А, зад ме се разнася една до болка позната ми миризма – на мастика.

Обръщам се и виждам група от три индивида, пол мъжки, които се бяха почнали много здраво на мастика с бира, кибабчита, кифтета и салати.

Разговор, почти преводим, ако все пак става въпрос за български език. Най – вероятно бяха пили омекотител на речта, предишния ден, и по – предишния, и по рождение.

Разбирам, че се занимават със строителство и по скоро с вътрешен дизайн, демек шпакловка, а като втора работа се доказват на мъжкия фронт в „ ...шопето, дето пидирасити, са битиер от гейовети...”

Лошо няма, всеки си има поприще, дето да се реализира.

Лошо ми стана от сумата, която взимат тези пичове за ди ви шпалковат...стената. Сто и четиредесет лева квадрата.

Идвали от Пещера. И вечер си отивали там.

Днес си били свършили работата за седмицата, излъгали жените, че имат още, пратили им по хиляда лева и им останали по още ХИЛЯДА на човек да покажат какви мъже са.

Ами, кой за каквото е учил.

А, глупецът от стихчето в началото съм аз.

Не, те.

Те са на почит.

И всеки един от нас ще ги ужажва.

За да има гладки стени.

Наздраве момчета, тая ви е шеста масика, лошо няма...

Вие сте начело.

Да ни показвате ценностите от живота.

четвъртък, 25 март 2010 г.

Поп – фолк Оскарите или парад на порнозвездите

Имало и такова нещо. Наградите на „ Нов фолк”.

Дебютен албум на годината: Крум
Най-прогресиращ млад изпълнител: Елена
Оригинално медийно присъствие: Райна
Най-атрактивна визия: Алисия
Оригинално сценично присъствие: Камелия
Успехи зад граница: Андреа
Видеоклип на годината: "За последно" /Галена/ и "Ще се возим ли" /Алисия/
Дуетна песен на годината: "Две неща" Анелия и Илиян
Песен на годината: "Тупалка" – Илиян
Най-добро изпълнение на живо: Глория
Певец на годината: Тони Стораро
Албум на годината: "Пази се от приятелки" – Преслава
Певица на годината: Преслава

Има и снимки.

Преди три години гледах за първи и последен път Порно Оскарите. Бях удивен от церемонията и тоалетите на Порно звездите. Конкурираха истинските Оскари по стил и марки. И поведение. Не видях нито едно зърно. Момичетата и момчетата казваха просто „благодаря” и си отиваха зад кулисите.

Днес във вестник с милионен тираж има зърното на Андрея. Снимано на тези поп – фолк награди и представено като супер папаращина.

Ми не е верно, зърната на Андреа са ги виждали всички и тиражите няма да скочат до небето мили ми „24 часа„.

Сайтът Woman.bg” пита, коя е най – добре облечена.

Аз пък питам – за какво ?

За порно филм: Глория

За евтин порно филм: една, две, може би, с уговорки.

За немско порно: останалите.

Това са звездите на силиконовата планина.

Която вече е мерило за стил.

Ако имате съмнения разходете се в градинката около НДК.

Ако и тогава не сте се убедили, просто минете покрай някоя гимназия.

Ако и това не помогне, значи гледате Биг Брадър Фемили, което е страшно.

Ако все пак, въпреки всичко не сте съгласни, сте една от наградените.

Честито!

вторник, 23 март 2010 г.

Покореният Уорхол


Къде беше Азис на откриването на изложбата „ 10 – те Мерилин Монро”?
Дали са го пропуснали нарочно.
Там бяха всички представителки на силиконовата индустрия в България.
И откриха, всяка по – една от прословутите картини на поп – арт иконописеца Анди Уорхол. Изобразяващи друга Американска икона.
Чудя се дали те самите, Преслава, Камелия, Глория, Лилана, Десислава, Анелия, Емилия, Аксиния, Ивана и Соня Немска, не се изживяват като нейни последователки.
Като българските Мерилин Монро.
И дали не се възприемат като произведения на изкуството.
Защото техен е, може би само скелета.
Останалото е силикон, ботокс, изкуствена коса и мигли.
Изваяни от поредица неизвестни пластични хирурзи.
И горкичкия Анди, може само да завиди на новото течение в изобразителното изкуство.
Поп – фолк арт. Техниката е: силикон и липосукция върху живи тела.
Резултатът: пуснете си телевизия „Планета”.
Евтинко е, даже без пари, ако сте се включили към кабела на съседа.
Утре, ако случайно има изложба на скици на Микеланджело, да не се учудите, когато Евгени Минчев, Азис и Миро са куратори на изложбата.
Тук е Мрака и всичко е възможно.
И как да обясня на сина ми, че Уорхол не е чалга.

петък, 12 март 2010 г.

Мразя стълбите и Гоце

Някога в моето детство, баба и дядо живееха в къща с външни стълби. Беше ме страх от тях.

Приключението - слизане между саксиите с мушкато и здравец и грапавата повърхност от мозайка и бетон. Две напикавания за период от , мамка му щях да излъжа, две години.

Неописуемия ми ужас беше, когато те изчезнаха. Никога не убих страха от стълби.

Говорим за град Казанлък и неговата уж стара част, която 1980 та беше планувана като план 1990.

И какво се случи, събориха онази къща с „външното стълбища”, така пише в документа - „външното стълбища” и баба и дядо получиха оборотен апартамент в блок „ Кармен”.

Живяха с роми две години, докато стане блока, техния блок и техния двустаен , наместили се на мястото на моите стълби и аз се връщам от ...

И виждам блок, спретнат около 10 входа и 5 етажа. Ама няма къща.

Качвам се в апартамента, те ми го показват.

Аз се питам, и един вид си задавам въпроса: нещо не ви ли е наред?

Не се отговаря. Имаме си всичко.

Да де, аз като софийско чедо, което за първи път в живота си е видяло живи цветя в градината на баба си и дядо му, му е откъснал едно се примирявам.

Аз, като дете от столицата съм ял на двора смокини.

И какво – имаме си всичко.

Те са покойници, но замениха китната си къща за блоково строителство по партийна заповед.

Мразя стълбите. Прародителите на Гоце ми забраниха да си преодолея страха.

Мразя и Гоце, като провидец на тая политика.

Мразя и Гоце, че пращаше емисари да му ловуват.

Който направи заменките. И защото Дянков без да си има представа го докачи.

Мразя и Гоце, защото мразя топирани президенти.

Е, неговата съдба е различна от моята.

Той е покорил добитъка на Архария, щото не го е отстрелял, шото не го е уцелил.

Например, но това е друга история.

И една свещ за Гоце.

понеделник, 8 март 2010 г.

Поуката от 8 – ми март feat. Александър Цанков

„ Моята майка е много красива. Има хубав поглед и сладко лице. Тя е много добра, забавна и строга. Аз изпитвам към нея много обич. Много ти благодаря за грижите, за обичта, за любовта.

От твоето дете Алек.”

Никога не съм предполагал, че нещо свързано с този ден ще ми направи впечатление. Писмото на синът ми до жена ми го направи. Направи го и учителката му, която е направила забележката: „Твърде кратко”.

Ми да, кратко е, но колко деца ще напишат нещо извън шаблона.

Нещо, което не е учебната програма и не е изповед от две страници заучени фрази за любовта към мама.

Александър е написал нещата такива каквито са. И каквито ги вижда и усеща.

„Много кратко.”

Вие преценете дали е права.

Аз не съм съгласен.

Александър се тъпче с лилаво зеле и не му пука особено, че е кратък.

Аз обаче направих един много важен извод за себе си.

Детето ми, когато навърши годините за колеж заминава за света, в който се пише дисертация по икономика на базата на отношенията на футболен треньор и футболист.

Там, където рамката на мисълта не е „много кратко”.

И честит 8 – март на всички дами.

Александре, давай тати.

петък, 5 март 2010 г.

Кулинарно с Мони и Гоце

Как така стана?

Финансистът Дянков в нелепа ситуация.

И такаааа....

Представете си, че шефа ви праща да изядете една хладка пиуешка супа с някой от Пернишко.

Вие си вървите в центъра на София, всичко е под контрол и...

Попадате в село Студена където в устата ви се налива горещо шкембе с поне три люти чушки в него, за чесъна и оцета не се говори, изгълтвате три такива и...

Пак сте в центъра на София и казвате, че сте изяли една конструктивна супа.

Нооо има и уловка, записа от сипването на горещата, люта супа в устата ви, вече се е появил в Интернет.

И вие какво правите? Подавате оставка?

Хи хи. Нищо подобно.

Свивате се и гледате да не се показвате много.

Така е наредил Бойко.

Ама, няма какво да ме гледате зяпнали. Той е виновен.

Той прати Дянков на заколението при Гоце.

Той прати и оная, дето не и помня името да ни излага в Европарламента.

Той обеща три неща в кампанията си преди изборите. Отметна се и от трите.

Има една приказка за закоравелия мъжки характер...

Ами, важи си на ниво премиер.

А, балъци като Мони ще гълтат горещата супа.

И ще си мечтаят за Макдоналдс.

вторник, 2 март 2010 г.

ТИ, ПОЛУЧИ ЛИ АПАРТАМЕНТ ЗА ЗАВЪРШВАНЕТО НА ГИМНАЗИЯТА?

26 – ти февруари отмина, с него отмря повика за красота и естетика.

И грозния свят, който ни заобикаля се прояви с пълна сила днес, без да го очаквам и без да съм подготвен за силата на удара.

Воденето на преговори за заплащането на лекции винаги оставя нещо горчиво и недотам чистоплътно в устата на лектора.

Но това не е моята история.

Бях свидетел, докато водих гнусните преговори, на един много полезен и възпитателен разговор.

Бяхме седнали в кафенето на болницата и съседната маса се зае от едно семейсто. Майка, Баща и двете им Дъщери / и двете на не повече от 17/.

Говориха си кротко до момента, в който тази с шапката не избухна:

- А, бе ти кога ще ми купиш апартамент?

- Не говори така на баща си! – контрира я майката.

- Ще получиш апартамент, когато видя диплома за завършено средно образование. – каза усмихнат бащата.

Тараааааам.

И както се пазарях за някави си 300 евро, спрях.

Явно ми е толкова нивото.

Да не говорим за тяхното.

Средното образование струва един апартамент.

Висшето най – вероятно парцел от тераформирания Марс.

Ей така се възпитават деца.

Да имат високи цели.

Ние наште деца, обикновените, ги учим да четат книги.

И, че Антон е рицар, а Точица дама.