„ Моята майка е много красива. Има хубав поглед и сладко лице. Тя е много добра, забавна и строга. Аз изпитвам към нея много обич. Много ти благодаря за грижите, за обичта, за любовта.
От твоето дете Алек.”
Никога не съм предполагал, че нещо свързано с този ден ще ми направи впечатление. Писмото на синът ми до жена ми го направи. Направи го и учителката му, която е направила забележката: „Твърде кратко”.
Ми да, кратко е, но колко деца ще напишат нещо извън шаблона.
Нещо, което не е учебната програма и не е изповед от две страници заучени фрази за любовта към мама.
Александър е написал нещата такива каквито са. И каквито ги вижда и усеща.
„Много кратко.”
Вие преценете дали е права.
Аз не съм съгласен.
Александър се тъпче с лилаво зеле и не му пука особено, че е кратък.
Аз обаче направих един много важен извод за себе си.
Детето ми, когато навърши годините за колеж заминава за света, в който се пише дисертация по икономика на базата на отношенията на футболен треньор и футболист.
Там, където рамката на мисълта не е „много кратко”.
И честит 8 – март на всички дами.
Александре, давай тати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар