понеделник, 8 март 2010 г.

Поуката от 8 – ми март feat. Александър Цанков

„ Моята майка е много красива. Има хубав поглед и сладко лице. Тя е много добра, забавна и строга. Аз изпитвам към нея много обич. Много ти благодаря за грижите, за обичта, за любовта.

От твоето дете Алек.”

Никога не съм предполагал, че нещо свързано с този ден ще ми направи впечатление. Писмото на синът ми до жена ми го направи. Направи го и учителката му, която е направила забележката: „Твърде кратко”.

Ми да, кратко е, но колко деца ще напишат нещо извън шаблона.

Нещо, което не е учебната програма и не е изповед от две страници заучени фрази за любовта към мама.

Александър е написал нещата такива каквито са. И каквито ги вижда и усеща.

„Много кратко.”

Вие преценете дали е права.

Аз не съм съгласен.

Александър се тъпче с лилаво зеле и не му пука особено, че е кратък.

Аз обаче направих един много важен извод за себе си.

Детето ми, когато навърши годините за колеж заминава за света, в който се пише дисертация по икономика на базата на отношенията на футболен треньор и футболист.

Там, където рамката на мисълта не е „много кратко”.

И честит 8 – март на всички дами.

Александре, давай тати.

Няма коментари:

Публикуване на коментар