ТИ, ПОЛУЧИ ЛИ АПАРТАМЕНТ ЗА ЗАВЪРШВАНЕТО НА ГИМНАЗИЯТА?

26 – ти февруари отмина, с него отмря повика за красота и естетика.

И грозния свят, който ни заобикаля се прояви с пълна сила днес, без да го очаквам и без да съм подготвен за силата на удара.

Воденето на преговори за заплащането на лекции винаги оставя нещо горчиво и недотам чистоплътно в устата на лектора.

Но това не е моята история.

Бях свидетел, докато водих гнусните преговори, на един много полезен и възпитателен разговор.

Бяхме седнали в кафенето на болницата и съседната маса се зае от едно семейсто. Майка, Баща и двете им Дъщери / и двете на не повече от 17/.

Говориха си кротко до момента, в който тази с шапката не избухна:

- А, бе ти кога ще ми купиш апартамент?

- Не говори така на баща си! – контрира я майката.

- Ще получиш апартамент, когато видя диплома за завършено средно образование. – каза усмихнат бащата.

Тараааааам.

И както се пазарях за някави си 300 евро, спрях.

Явно ми е толкова нивото.

Да не говорим за тяхното.

Средното образование струва един апартамент.

Висшето най – вероятно парцел от тераформирания Марс.

Ей така се възпитават деца.

Да имат високи цели.

Ние наште деца, обикновените, ги учим да четат книги.

И, че Антон е рицар, а Точица дама.