петък, 26 февруари 2010 г.

Кичур коса за Стела

След като грозното, пошлото и отвратителното е на мода, аз реших да се дистанцирам и да напиша една история малко по – различна, евентуално красива и с добър край, може би, защото навън е слънчево и пролетно.
Провокира ме една публикация във вестник „Труд”, рубриката Топ новини: „Пияна баба дере бебе, реже му косата с нож.” Няма да разказвам случката, заглавието говори само по себе си. Който се интересува ще я прочете, има я на сайта на вестника.
Малката Стела била красиво бебе с мургава кожа, тъмни леко дръпнати очи и дълга черна коса, която веднага приковавала погледа. Майката и бащата на детето много се гордеели с дъщеря си и косата й. С часове и правели прически, а след това бащата, който рисувал хубаво, правел портрети и ги окачвали по стените на малката си къща.
Един ден обаче се наложило родителите да излязат по работа извън града и извикали бабата да гледа малката Стела. Сбогували се, целунали дъщеря си, която гукала и им махала докато те се отдалечавали по прашния път.
Останали сами, баба и внучка. Възрастната жена имала склонност да пуши нездравословни треви и да яде халюциногенни гъби. След като употребила голямо количество от тях, видяла пред себе си Богът на уличните котки, който и прошепнал да отреже косата на детето. След това да я свари с жабешки очи и да изпие отварата. Така щяла да стане отново млада и хубава.
Бабата взела най – острия нож и отрязала красивата коса на Стела. След това залитайки се отправила да търси жаби с достатъчно услужливи очи за отвара си.
Вечерта, майката и бащата вървели по пътя към дома си в прекрасно настроение. Били купили куп шноли, ластици и панделки за косата на дъщеря си. Малко преди последния завой обаче чули писъците на малкото дете. Затичали се, видели отворената врата втурнали се вътре и видели Стела с отрязана коса, цялата в сълзи. Майката я сграбчила в прегръдките си и започнала да я люлее. Детето не спряло да плаче три дни и три нощи.
Бащата организирал издирване на злата баба, но безуспешно.
След този инцидент, косата на Стела спряла да расте. Останала си късичка.
Минавали годините, бебето станало момиче, момичето станало млада жена.

***
- Видяхте ли какво е нарисувала Стела?
- Тичай да видиш новата картина.
- Грее, сякаш ще ти проговори от платното.
- Ама, още ли не си я видяла?
- Идват търговците на картини от столицата, дали някой ще ме забележи?
Малката къща накрая на градчето била пълна с хора, които се наслаждавали на картините на „Момичето с късата коса”, както казвали открай време хората на Стела. Тя наследила бащиния си талант в рисуването и се прехранвала от правене на портрети. А, тайно рисувала една картина. Откакто започнала да държи четката правилно, всеки ден влизала в задната стая и с часове нанасяла боите, коригирала, плачела, смеела се, платното било най – добрия и приятел.
Усещала в себе си някаква празнина, не можела да си обясни каква, запълвала я с рисуването на картината като вярвала, че когато я завърши всичко ще си дойде на мястото.
И ето дошъл денят. Платното било изложено в средата на малкия двор и целия град се събрал да го види.
Мълвата за картината плъзнала из цялата страна. Идвали търговци на картини от всички краища, предлагали огромни суми пари, но Стела не я продавала. Празнината си оставала незапълнена. Може би, ако порисува....Не, край, това беше няма повече какво да се добави...
Картината толкова се прочула, че един ден Богът на оранжевия листопад, който вече карал втори мандат, като върховно божество разбрал за нея. Хвърлил едно око през пурпурните облаци на залеза, погледнал пак, разпръснал ги за да има по – добра визия усмихнал се, с което причинил необясним цъфтеж на магнолии по никое време и кимнал.
Стела стояла до картината и се наслаждавала на залеза, когато нещо закрило слънцето и един огромен гарван се спуснал над нея, тя се свила уплашено и леко изпискала. Птицата грабнала картината и пуснала едно перо. То докоснало главата на момичето и там се появила дълга гъста черна коса. И празнината се запълнила.
Питате се какво станало със злата баба. Веднага ви казвам. Наказана е да се скита от блато на блато до края на вечността, че и отвъд.

***
Е, май малко се поувлякох, но навън е пролет, а аз дадох своя кичур коса за Стела.Благодаря, че ме изслушахте.

Няма коментари:

Публикуване на коментар