понеделник, 1 февруари 2010 г.

За кожата на един снегорин

Странна работа, началото на февруари в София вали сняг. Изненадващо, нали? Как може такова нещо. На тия географски ширини сняг? Моля ви нека да бъдем сериозни.
Обаче агенциите от сутринта бълват съобщения за запушени булеварди в столицата. Без движение по тях. Слава богу снегът спря да вали и може би ще мога да се прибера от работа горе – долу нормално. Въпреки уверенията на общината, че положението е под контрол.
Хаосът май започна да става втора природа в държавата. Идват едни хора да помагат, правят се назначения на други, вече не е ясно кое, как и защо се случва. Много се говори, реално случващите се неща са толкова малко, че не си заслужава да се споменават.
Мачизмът, като движение придоби едно ново измерение и тотално побългаряване, вече по тези географски ширини му се вика мачовщина.
Бавно и сигурно оскотяването придобива плашещи измерения.
ГЕРБ вървят към страшен провал. Към тотално запушване.
За мен вече са набрали необходимата инерция.
Сигурен белег за това е мълчанието на „Позитано”.
Щом там са кротки, значи нещата се развиват по техен вкус.
И ще нанесат удара си в точния момент, и ще бъдат безмилостни.
И тогава от говорене няма да има полза.
И пак ще сме два метра под морското дъно.
И месията няма да дойде. Ама никога.

Снимка: http://mysilistra.net/gallery//displayimage-14-36.html

Няма коментари:

Публикуване на коментар