Кошерът на Трактора

Вече се запролетява. Сигурен знак за това е истеричната пиеса на времето, която ни се предоставя в последните дни. Големи температурни амплитуди за денонощие, обилни снеговалежи, киша, последвана от заледяване и след това пак киша, ама не в рими и без икебани, които всъщност са бонсаи и ги боли.
Интересно как времето реагира на бурния политико – мутренско – ченгеджийски живот, който се демонстрира по телевизии, интернет, вестници се коментира дори от таксиметровите шофьори.
И всичко това заради един арест. На някакъв човек с неясно минало, известен под прозвището Трактора. Създава се история. Историята става легенда. Легендата става мит, както се казва в един филм.
И ако темата е селското стопанство, то калта на нивата останала без трактор идва малко в повече.
И всички оси изпълзяват от дупките си за да се жилят и да жилят наред, разлютени към всичко живо и мърдащо.
Запролетява се. Киша, лед и пак киша, кал до коленете, а при добро желание и по лицето. Газим си и вече не ни прави впечатление. И не си задаваме основния въпрос.
След като онзи е Трактора, кой е Тракториста?