четвъртък, 30 юли 2009 г.

Въображението: лъжа или...


Някога имали ли сте приятел, който само вие виждате?
Отговорът е ДА.

Като женско списание нали? Поне заглавието грабва веднага. Но аз си задавам този въпрос много отдавна. Световете измислени от някакви хора лъжа ли са. Или вярваме на луди. Или сме луди. За себе си гарантирам.
Някога много отдалечено във времето имах челен удар с „Всичко живо е трева”, няма да обяснявам какво е това. Книга. Откровена лъжа. Красива лъжа. Лъжата на всички лъжи. И аз се влюбих в лъжата. Кротко убих Граф Монте Кристо и се отдадох на тази порочност наречена фантастика.
Днес моя син ми каза, че ме е излъгал. Всички лъжат, ще си кажете. Ама в живота не е точно така. Той ме излъга за своя невидим приятел. Няма такъв. За което съм виновен аз. Да, да точно аз. Сритах въображението му. Отговорът беше лъжа.
Узрей за лъжата или въображението.
Надцених неговия свят, който не е нито Дюн, нито Хиперион, нито дори Хрониките на Амбър.
Извинявай моето дете, ти си само на седем.

вторник, 28 юли 2009 г.

Мрак от ягоди


Няколко души ми казаха, че светлината не ме покрива. Т.е. не съм си личал. Ами, в това е работата. Аз съм безличен мрак. Обречен...
Всичко започна, някога когато имах ферма за ягоди. Отглеждах ги, като добър стопанин. Продавах ги с малка печалба на пазара. Изобретих странен начин за по – дора реколта и забогатях. Малко, толкова, че да подаря една ягода на момичето, което харесвах. Тя беше толкова сочна и предизвикателна и не ми се разделяше с нея, щях да и взема добри пари, но момичето си заслужаваше повече.
Тя изяде ягодата, усмихна се и каза, че ще се видим утре.
Утрото дойде, след него още едно, и още безброй утра в очакване.
Тя не се появи. Аз си гледах фермата, купих си две крави и една овца и отглеждах съвършената ягода за моето момиче, което го нямаше, но това не е пречка нали?
Звуча като параноик, нали?
А,а....
Шегичка. Тя не се появи повече и аз се разболях от нещо на дробоевте. Мина ми.
Но ми остана спомен за един човек, който ме преглеждаше, и който ми каза, че ще изпълни едно мое желание. Стига да кажа правилната дума. Забравих я.
Такъв съм тъпчо, само за ягоди ставам.
Днес е Деня на съвършената ягода. Прекосих полето, опитах една две и се отправих към Мястото. Тя наистина е наистина наистина...прекрасна.
Червена, колкото трябва да бъде...
Зеленият й ореол я прави...
На допир е топла и сочна...
Чиста гениалност, събрана в няколко сантиметра творение на водата и слънцето.
И... тя не дойде.
Пристигна обаче един странник. С прашни дрехи. Попита ме за път, който не знаех. Аз му предложих да пренощува. След кратка вечеря си легнахме. Заспах.
Събуди ме разтърсване по рамото. Странника говореше на език трудно разбираем и сочеше Мястото. Станах, и тръгнахме рамо до рамо през моите ягодови поля. И той ме попита какво ми е желанието. Аз казах, че искам да видя девойката, която харесвах. Той ме хвана за ръка и ме заведе на мястото на съвършената ягода. И ми каза, че това е тя, моята несъвършена девойка се е превърнала в съвършена ягода.
Също така каза, че съм обречен на безличен мрак. Светлината да не ме покрива. Хората ме виждат, говорят с мен. Гледам си полето, червените принцеси със зелени корони.
Но тук някъде около гърдите има мрак. Безличен мрак.

понеделник, 27 юли 2009 г.

Разлом или стабилност


Днес беше избран министерски съвет. Със земетресение. Цитирам агенция Фокус:

Епицентърът на земетресенията в Пловдивско е в района на селата Крумово, Ягодово, Катуница, югоизточно от Пловдив – това съобщи заАгенция “Фокус” Емил Ботев от Сеизмологичния институт при БАН. Районът е характерен с поредицата от земетресения – от 2002 година. Тогава имаше над 50 афтършока, от тях 15-ина бяха усетени от населението. Днес след първия трус е имало пет афтършока, но от хората е усетен само последният – от 13,45 часа.

За първи път на демократични избори, шампанското е съпроводено със земетресение. Не искам да съм лош пророк, ноо... разместването на пластовете започва от сега. В района на парламента не се очакват в близко време, нови по – силни трусове. И сеизмичната активност ще стихне до няколко дни.
Но все пак да не забравяме, че там се намира разломна кухина и прогнозите могат да бъдат опровергани във всеки един момент. Дано сеизмолозите са прави. Иначе лоша работа. Едно земетресение в парламента, дори и 3 по Рихтер, би могло да доведе до катастрофа.
И господата депутати да не забравят, че Народното събрание се намира на най – големия разлом в България.
И ще отговарят пред близо 60 процента избитатели, ако се провалят.
И все пак, честит ни кабинет.

събота, 25 юли 2009 г.

Архиварката


И настанало време за четене.
Пеперудата кацна на левия, среден рог на дракона, отвори книгата и зачете. Очите на огромния звяр започнаха да се притварят и след минута той вече спеше. Пеперудата въздъхна, затвори книгата и отлетя.
Странно нали?
Пеперуди четат книги на дракони!?
Да, ако са секретарки на дракон библиотекар.
Архивът на Времето се съхранява на отделен парцел от икономичната паралелност. Там са всички писани и неписани текстове от Началото. Необичайно малкия персонал е представен от шеф и една пеперуда. Те картотекират всяка писана мисъл, описват я, слагат й номер, печат и накрая я поставят на подходящия рафт.
Пеперудата изпърха и сложи регистрационен номер 14466/09/каеW/7773 на египетски ръкопис от 3100 г.пр.Х. Полетя към входа и пое новия роман на Стивън Кинг. Дракона наблюдаваше работата й и слагаше печати на обработените вече книги. До него на бюрото имаше прекрасен букет от глухарчета, подарен от седемнайстата буба на пеперудата. Той се хапна малко пай с френски сирена и отля восък върху папируса. Тя долетя и прошепна нещо на ухото му. И така всеки път, когато пристигаше нов материал в библиотеката. Дойде време за вечеря. На дългата маса те двамата седнах от двата й края. Вечеряха, той леко алангле, тя листа от черница.
И настана време за четене.
Тя кацна на главата на дракона и започна да чете.
Минута по – късно вече летеше към леглото си.
Легна си и се замисли за пореден път защо Библиотекар на Архива на времето беше дракон, който не можеше да чете.
Най – вероятно, защото си имаше пеперуда

четвъртък, 23 юли 2009 г.

Богат – беден


Министрите в оставка, от правителството на тройната коалиция отговаряха на въпроса:
„ По – богат или по - беден си тръгвате.” Отговорите бяха различни, например Пламен Орешарски каза, че какъвто е влязъл, такъв е и излязъл. Т.е. същия човек, който успя да спретне няколко грандиозни скандала. Правосъдния министър Миглена Тачева си тръгва задлъжняла. Ами да, към правосъдната система най – вероятно. Николай Василев, пък не съжалява. Че то има ли за какво, бре Николчо ? Асен Гагузов пък бил достигнал върха в своята кариера. Кротко плача , и се опитвам да си спомня дали пък нямаше експедиция до Еверест с негово участие. Защото други върхове нямаше.
Да обобщим : всеки от тези хора си тръгна ПОБЕДЕН, а не по – беден. И то с такъв резултат, че не би трябвало да се показва пред хората поне няколко месеца.
Те са се жертвали за държавата. Взимали са заеми за жилища с огромни вноски. И всички без изключение биха били по – щастливи на предишната си работа. Ами човек нещо като не го кефи в новата работа напуска.
Е друго си да ти викат МИНИСТЪР еди - кой си.
Но стига за ПОБЕДЕН – ите добро или нищо.

сряда, 22 юли 2009 г.

Водна леща

Лятна жега е богиня и живее на ръба на листото. Има къща, легло и жаба за будилник. И, дълга къдрава коса. И, много дискретен танц с две пеперуди.

Тя отговяря за едно важно блато. Боговете са и го поверили, не защото е примерен млад бог, не защото е лятната чушка на тати, не защото е страхотен танцвещер, а точно обратно.

Лятна жега беше известна със своите бели. Накара един Дракон да се откаже от драконството и да се отдаде на кротък размисъл за цветя. Карамфили. Изгори цялата част от лятното движение на Севера. И се спусна по ръба на Небесното тяло, с което го обиди за единадесет завъртания.

Утрото настъпи и отля от своята свежест в блатото. Лятна жега трудно отвори красивите си кафяви очи и промърмори нещо за закуска. Две мухи послушно кацнаха на листа, но тя ги пропъди с мисълта за филийка. Денят започна. Трудно, но не и невъзможно... Поне до този ден.

Лятна жега посрита леглото си, сложи си Украшението и се протегна. Блатото си стоеше на мястото. И лявата й обувка я нямаше. Трагедия. И цяла жаба за будилник. Какво е да си богиня, ако не можеш да си го изкараш на будилника.

И той проговори на език, човешки или не, но Лятна жега го разбра. И седна на ръба на листото. И се замисли. Серпентини от водна леща се вихриха около нея, няколко лилии се разведоха с цветовете си, и едно водно конче закри фирмата си за превози.

Трудно е да си бог. И няма нищо, което да те спаси от това.

Решението развихри цялото блато. Папур и тръстика се огъваха и сливаха, жaбите скачаха право в човките на щъркелите, два скаклеца станаха лилави...

Лятна жега посрита леглото си, прозина се и побутна с крак спящата жена.

- Мамо, искам закуска...

вторник, 21 юли 2009 г.

Песента на Дракона

Младия бог Пролетен Цвят излъга Дракона и слънцето залезе. Той извади бамбуковата си флейта и засити последния слънчев лъч с музика. От сините очи на Младия бог се ронеха сълзи. Дракона беше негов приятел. И всяка вечер той го убиваше с една лъжа. Все пак слънцето трябваше да се удави в нощта.

Звездите гледаха сълзите на Пролетен Цвят и слушаха музиката му. Той за поредна нощ нямаше да има най – добрия си приятел. Камъните на платото под краката му, пропускаха по някоя заблудена тревица запленени от бамбуковите ноти. Две дюни, недалеч от мястото се приближиха една към друга. Далечния връх , на който живеят боговете, отрони лавина и кротко изпусна една въздишка лава.

И така всеки път.

От сътворението Младия бог Пролетен Цвят лъжеше за да настане нощ. И всяка нощ оплакваше с ноти своята лъжа.

През деня с Дракона си говореха за какво ли не. За превъплащенията, за това, на колко земни императори е бил съветник неговия приятел. Летяха над морета, изпепеляваха стари крепости и четяха книги. На глас. Защото според учението на Старите в гласа се съдържа основната част от Разума.

Един ден бяха призовани на Далечния връх и се случи нещо неочаквано. Върховния каза, че трябва да се разделят. Заради Младия бог Пролетен Цвят, защото имал сини очи. А сълзите от такива очи били опасни за боговете. И той трябвало да престане да плаче. Ако някой намери дори и една сълза от бог със сини очи може да накара Далечния връх да се събуди и да разруши Дома на боговете.

Така и станало. Друг бог се опитал да излъже Дракона. И слънцето не залязло. Опитали с друг, пак същото... И така Върховния решил да въстанови Младия бог Пролетен Цвят на почтното място лъжец и убиец на Дракона. И му отне сълзите.

Младия бог Пролетен Цвят излъга Дракона и слънцето залезе. Той прокле последния слънчев лъч с музика и загледа безкрайните звезди. Нямаше влюбени дюни, нито стръкове ненадейно поникнала трева. Всичко беше спокойно.

Докато една вечер...той не излъга. Дракона го погледна със сините си очи и кротко се оттегли в покоите на нощта. Заблестяха звезди. Едно непокорно облаче почти закри огромната луна. И Младия бог Пролетен Цвят засвири. Както никога досега. Изми от себе си всички лъжи изричани от началото на времето.

И започна да измисля нови.

Опозиция и отговор на Откъснатата страница на Ралица Ковачева

Започвам с ЦИТАТЪТ за книги, който прочетох като невръстен и осмисли до много голяма степен жизнения ми път.

„ Защото това е разказ за книги, а не за всекидневни незначителни случки, и прочитът му може да ни накара да кажем, също като големия подражател от Кемпис: „ Навсякъде търсих покой и не го намерих никъде освен в някой ъгъл с книга в ръка.”

Умберто Еко

5 януари 1980 г.”

Книгите са нещо, в което се влюбваш и не можеш да живееш без него.

„ Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света.”

У. Сароян.

Винаги е имало хора, които са прочели три книги в живота си. Просто ние четящите рядко се сблъскваме с тях. Хора, за които е по – лесно да гледат „ Властелинът на пръстена” , отколкото да го прочетат. И след това да кажат, че е боза. И да спорят, ЗАЩОТО СА ГЛеДАЛИ филма. И в същото време , забелязваме 15 годишното момиче, което кара баща си да му донесе КНИГАТА „ Хари Потър и незнам си какво си… на английски от чужбина, само защото не може да я дочака на български.

Тези с трите книги слушат чалга, държат се нагло и си мечтаят за
Голф 3 – ка.

Другите – ние възпитаваме децата в любов към книгите и им четем приказки.

А, когато нямаме тази възможност им пишем такива.

И имаме рядката възможност, да не сме измиращ вид. Като мамутите например. Или динозаврите, ама те се замесиха в нечисти сделки.

Аз вярвам, че винаги ще има хора като нас, хора, за които свещеното право да четеш книги е религия.

По – силна от всичко.

петък, 17 юли 2009 г.

Блатото

Но не на Шрек.

Опитите да мине тънко, ще изиграят лоша шега на мандатоносителя Бойко Борисов. Какви са тия меморандуми, какви са тия тарикатлъци на дребно. Морални права да управлява, наистина има политическа партия ГЕРБ. И ето тук е уловката. Морално, но неподкрепено с никакво споразумение. А, както знаем магията на числата е неумолима. Няколко мандата не достигат. И какво се прави – меморандум. Значи силата е с нас и вие ще се съобразите. Да, ама стари кучета, като Костов, млади и жадни за каквото и да е, като РЗС и достойни за Оскар, като Волен са блато пълно с метан. Една искра, и ще се взривят, и меморандуми, и думи за подкрепа, и цялата псевдоидилия на следизборната еуфория. И ще бъде жалко за тези обикновени хора, които изметоха от власт вече неблогуващия Сергей, наглия Доган и цялата им...

Незнам лошо ли го съветват Бойко или самия той взима тези решения.

Но само с морално право, нещата не стават.

Трябва ясна и категорична подкрепа, коалиция ако щете.

Защото Те загубиха първото полувреме. Сега идва ред на второто, по - тежкото и не си мислете, че са се предали.

За да не загубите мача преди да е изтекло редовното време.

четвъртък, 16 юли 2009 г.

Аман от плагиати

Иранците бойкотират Nokia, това заглавие от електронното издание на „Дневник”, ме грабна веднага. Едно, че това ми е любимата марка мобилни устройства и второ по света се навъдиха твърде много плагиати. Първо севернокорейците с техните жалки опити да се правят на хакери, а сега и иранците черпят от нашия челен опит. И никой не говори за това.

На изборите, гласоподавателите БОЙКО тираха, тройната коалиция. Махнаха ги завинаги, или поне за четири години. Тез момчета, иранците, за какви се мислят, че ще бойкотират Nokia, без да се допитат до нас. До първоизточника на БОЙКО тирането.

И другото интересно нещо – страните, които плагиатстват от нас:

Северна Корея, Иран...

Така като гледам следват Куба, Венецуела, Виетнам.

До там ни докара Другарю Сергей, до там.

А, уж на картинката хората си подават ръка.

сряда, 15 юли 2009 г.

... и световен мир.

Булевард България. Иван Бедров.RE:TV .

Новата депутатка от партия „ Атака ” , Калина Крумова моментално ми напомни за филма „ Мис таен агент”, където всички манекенки повтаряха едни и същи фрази. Е, явно парламента ни е вече конкурс за мис. Не задруго, а защото на въпроса на Иван Бедров, откога се занимава с журналистика, госпожицата отговори с заучената и много изтъркана фраза „ Откакто се помня, все пея” , демек се занимава с това. Тази госпожица вече е депутат. И ще работи както се разбра за проблемите с бедността, кризата в Персийския залив и войната в Босна.

Ама те свършиха, и не ни остава друго освен да аплодираме новия световен мир. Или парламент. Или ред. Или каквото там.

вторник, 14 юли 2009 г.

Лист


Зелени стъпки от листа

Утрин и смях

Блатото си отиде

Удавени в приказки

Тържествено Откриване на Народното събрание

Манталитетът си е манталитет. Сергей Станишев говори повече от спечелилия първо място и отвреме на време му ръкопляскаха за да не си загуби мисълта. Така си е свикнал човека да не му връзваме кусури.

Господин Станишев отмина времето, в което се отпускаше второ място за спечелилия първо място в конкурса. Това беше в нашата младост. За радост вече не е така.

Да говориш като на отчетно - изборно събрание на ДКМС вече не е учтиво. Защото на тези сбирки не се казваше нищо. Но се говореше много.

И господин Станишев за вашето достойнство като политик. Вече сте председател на парламентарна група загубила със зловещ резултат мача. Този мач го загубихте лично вие. И не поехте никаква отговорност. Обикновените ръководители на някакви хора гонещи топка по зелена трева, при такъв резултат, подават оставка и отиват да тренират отбори в Казахстан. Или се отдават на заслужена почивка.

понеделник, 13 юли 2009 г.

F1 в Северна Корея

Защо навсякъде по света, комунистите са еднакви. По телевизора чух, че севернокорейския лидер Ким Чен Ир имал рак на панкреаса и му оставали 5 години живот. Едно, че севернокорейците нещо ми се набиват в очите с техните плагиатски истории, и второ като прост, ама много прост доктор мога да кажа следното:

Карцином на панкреаса е една от най – тежките диагнози. По официални данни леталитета след операцията до края на първата повтарям първата година е над 90%, без оперативна интервенция е почти 100%.

Информацията се дава от китайски и южнокорейски някакви си там хорица.

Ами това според мен е поредната манипулация.

Ако диагнозата е такава, значи очаквайте в скоро време промени в Северна Корея.

Ако не е такава, защо се спекулира с това.

Прекалено много се говори за наследници, за вътрешнопартийни борби.

Кой има нужда от това?

Хакерите дето поведоха кибервойна?

Или шараните по цял свят, дето вярват на такива партенки.

Официалната позиция на Северна Корея е следната:

Ким Чен Ир на 14.08.2008 година / различните сайтове дават различна дата, та за това си избрах тази, защото ми харесва / , е получил инсулт, не се уточнява какъв.

И след това почват да пробутват някакви полуслухове, малко като тоя за сестрата.

Ами не вярвам на нито една от тези информации.

И не за друго, а защото на тези не може да се вярва. Комунистите имам предвид. Утре и писта за Формула 1 ще направят в Северна Корея, следват Куба и Виетнам. За България вече е ясно...

петък, 10 юли 2009 г.

Господари на ЛЪЖАТА

В предаването „ Булевард България” по RE:TV на въпроса на Иван Бедров цитирам:

„ Имате по – малък резултат, отколкото, след управлението на Жан Виденов?”

Другаря Вигенин отговори:

„ Това е резултат от по – високата изборна активност”

Край на цитата.

А, сега онази магия наречена математика.

1997 година – 4 255 301 гласували. За БСП – 939 308 гласували.

2009 година – 4 200 101 гласували. За БСП – 748 174 гласували.

Данни на ЦИК.

Явно БСП живеят само в централата си и са такива.

Ами такива - лъжат.

Ама стана лъжливото овчарче.

И кой лъжат?

Себе си...

Жалки сте господа социалисти.

Гневът на нет - а

„Северна Корея поведе кибервойна срещу САЩ”

Това заглавие прочетох днес в електронното издание на „Дневник”.

Просто блокирали сайтовете на Белия дом, Държавния департамент и Пентагона.

Ами, какво да ви кажа – корейски плагиати.

Ние това го правим от почти година срещу нашите, бивши вече управляващи.

По сайтове, форуми, блогове, в Google дори.

Ама България не е предполагаема ядрена сила, та за това пак оставаме на заден план.

И най – важното нашата война успя. А, тия плагиати корейците само плашат гаргите.

Успяха хората в България, знаещи що е туй чудо нет - а да се мобилизират и да имаме потресаващ вот на недоверие към системата изграждана четири години.

И не само това, успяхме да станем от компютрите и да отидем да гласуваме.

Некви корейчета ше се мерят с нас, айде де.

Имаме дори и рапър в новия парламет, а там освен Ким Чен Ир други не пеят такива песни.

Представете си северно корейски рап.

сряда, 8 юли 2009 г.

Sex, лъжи, За Слепени хора

Господин Първанов играе с незнаен коефициент. Един ден 2:1 , втори ден 3:1 и май букмейкърите вече не му приемат залозите. Може би един, двама в Москва.

Важното обаче е, че тонът му отново е поучителен.

Сергей пак ни говори за... денонощни магазини и 140 км. Магистрали.

Ами господа този мач свърши и изказванията ви звучат като на Велислав Вуцов и Димитър Димитров – Херо цитирам:

„ Съдията е виновен, че тревата е зелена.”

„ Момчетата плачат в съблекалнята.”

„ Това е играта.”

„ Играем мач, за мач.”

„ Готвихме се, незнам какво стана.”

„ Ще анализираме причините за загубата”.

Никой от вас обаче не казва Аз съм виновен. БСП е виновна за провалa си на изборите. И най – вече за провалa си като управление.

неделя, 5 юли 2009 г.

Коооооооооооолко по Фаренхайд ще ти трябват Сергей

Не знаеш дори и ти.

Чуваме само грешки, програми и загуби.

Когато губиш го направи достойно.

Като онзи моторист / какъвто се мислиш и ти /

По – добре мъртъв пич, отколкото жив педал.

Абланица 05.07.2009 година

В Департамента по мидицина, фискултура и изици се получи съобщение:

Масово ослепяване на хората от селото.

Насрочено е спешно заседание в 13,00 часа на място продаващо нелегално алкохол.

Събрахме се и решихме:

  1. Разкриване на спешно офталмологично звено в селото.
  2. Четири рейса колеги очни доктори да си изкарат удостоверение за гласуване на друго място и да създадат кризисен щаб на място.
  3. Прегледите на населението да бъдат, безплатни и конституционни. Да се приемат само яйца, пилета и дом.ракия, като подаръци. Никакви кебабчета – малотрайни са.
  4. Ако има вероятност от инфекция да се уведомят съответните звена и да се изпратят още хора, да не стане епидемия.
  5. Тръгване на екипите 14,30 часа, площада пред Народното Събрание.

Аре, и внимателно. Следете всеки болен дали може да чете Брайлово писмо. Шото има некакви избори.

събота, 4 юли 2009 г.

Веждузвездни войни


петък, 3 юли 2009 г.

Без политика

кладенец от мъртви песъчинки.

ритуално самоубийство на свещt.

последвай самотата.

четвъртък, 2 юли 2009 г.

ИСТОРИИ ОТ ЯЙЦЕТО

Кое е първо: пилешкото бутче или шоколада? Не е много ясно каква е природата на тези две явления в обозримата вселена, но учените обичат да спорят за основите на мирозданието в гигантски размери. Един кулинар сподели в откровен разговор със свой приятел гастроном, че нежната извивка, перфектния глезен, налятото бедро и страхотната кожа на едно пилешко бутче са несравними с гладкия, кадифен, разливащ се по устните шоколад. Отговорът бе изсумтяване съпроводено с леко, едва забележимо примляскване. И все пак, кое е първо: пилешкото бутче или шоколада? Добър въпрос, освен ако не сте зомби с хроничен ринит или пришелец с кораб на неподходящо място.

сряда, 1 юли 2009 г.

Повелителят на ПРАВОСЪДИЕТО

Малко думи, ноо... на място.

Какво ли си мисли този човек?

Колко ли са хората, които го познават?

Най – вероятно 2 -3 ма журналисти, колеги и семейството му.

Аз бих се гордял да познавам този човек лично.

Не бих спал вечерта преди да се срещна с него.

И не защото е Мадона или Ангелинка Джоли.

А защото не е.

Защото е единственият човек в тази страна, който на такава позиция е принципен и честен.

И защото не се колебае да си каже мнението.

Константине, моля те, стани ми приятел във Facebook – a.

Ще се фукам с това.

И ще ми завиждат тези, които мислят като нас.

Най – вече жена ми.