Мрак от ягоди

Няколко души ми казаха, че светлината не ме покрива. Т.е. не съм си личал. Ами, в това е работата. Аз съм безличен мрак. Обречен...
Всичко започна, някога когато имах ферма за ягоди. Отглеждах ги, като добър стопанин. Продавах ги с малка печалба на пазара. Изобретих странен начин за по – дора реколта и забогатях. Малко, толкова, че да подаря една ягода на момичето, което харесвах. Тя беше толкова сочна и предизвикателна и не ми се разделяше с нея, щях да и взема добри пари, но момичето си заслужаваше повече.
Тя изяде ягодата, усмихна се и каза, че ще се видим утре.
Утрото дойде, след него още едно, и още безброй утра в очакване.
Тя не се появи. Аз си гледах фермата, купих си две крави и една овца и отглеждах съвършената ягода за моето момиче, което го нямаше, но това не е пречка нали?
Звуча като параноик, нали?
А,а....
Шегичка. Тя не се появи повече и аз се разболях от нещо на дробоевте. Мина ми.
Но ми остана спомен за един човек, който ме преглеждаше, и който ми каза, че ще изпълни едно мое желание. Стига да кажа правилната дума. Забравих я.
Такъв съм тъпчо, само за ягоди ставам.
Днес е Деня на съвършената ягода. Прекосих полето, опитах една две и се отправих към Мястото. Тя наистина е наистина наистина...прекрасна.
Червена, колкото трябва да бъде...
Зеленият й ореол я прави...
На допир е топла и сочна...
Чиста гениалност, събрана в няколко сантиметра творение на водата и слънцето.
И... тя не дойде.
Пристигна обаче един странник. С прашни дрехи. Попита ме за път, който не знаех. Аз му предложих да пренощува. След кратка вечеря си легнахме. Заспах.
Събуди ме разтърсване по рамото. Странника говореше на език трудно разбираем и сочеше Мястото. Станах, и тръгнахме рамо до рамо през моите ягодови поля. И той ме попита какво ми е желанието. Аз казах, че искам да видя девойката, която харесвах. Той ме хвана за ръка и ме заведе на мястото на съвършената ягода. И ми каза, че това е тя, моята несъвършена девойка се е превърнала в съвършена ягода.
Също така каза, че съм обречен на безличен мрак. Светлината да не ме покрива. Хората ме виждат, говорят с мен. Гледам си полето, червените принцеси със зелени корони.
Но тук някъде около гърдите има мрак. Безличен мрак.