Водна леща

Лятна жега е богиня и живее на ръба на листото. Има къща, легло и жаба за будилник. И, дълга къдрава коса. И, много дискретен танц с две пеперуди.

Тя отговяря за едно важно блато. Боговете са и го поверили, не защото е примерен млад бог, не защото е лятната чушка на тати, не защото е страхотен танцвещер, а точно обратно.

Лятна жега беше известна със своите бели. Накара един Дракон да се откаже от драконството и да се отдаде на кротък размисъл за цветя. Карамфили. Изгори цялата част от лятното движение на Севера. И се спусна по ръба на Небесното тяло, с което го обиди за единадесет завъртания.

Утрото настъпи и отля от своята свежест в блатото. Лятна жега трудно отвори красивите си кафяви очи и промърмори нещо за закуска. Две мухи послушно кацнаха на листа, но тя ги пропъди с мисълта за филийка. Денят започна. Трудно, но не и невъзможно... Поне до този ден.

Лятна жега посрита леглото си, сложи си Украшението и се протегна. Блатото си стоеше на мястото. И лявата й обувка я нямаше. Трагедия. И цяла жаба за будилник. Какво е да си богиня, ако не можеш да си го изкараш на будилника.

И той проговори на език, човешки или не, но Лятна жега го разбра. И седна на ръба на листото. И се замисли. Серпентини от водна леща се вихриха около нея, няколко лилии се разведоха с цветовете си, и едно водно конче закри фирмата си за превози.

Трудно е да си бог. И няма нищо, което да те спаси от това.

Решението развихри цялото блато. Папур и тръстика се огъваха и сливаха, жaбите скачаха право в човките на щъркелите, два скаклеца станаха лилави...

Лятна жега посрита леглото си, прозина се и побутна с крак спящата жена.

- Мамо, искам закуска...