Започвам с ЦИТАТЪТ за книги, който прочетох като невръстен и осмисли до много голяма степен жизнения ми път.
„ Защото това е разказ за книги, а не за всекидневни незначителни случки, и прочитът му може да ни накара да кажем, също като големия подражател от Кемпис: „ Навсякъде търсих покой и не го намерих никъде освен в някой ъгъл с книга в ръка.”
Умберто Еко
5 януари 1980 г.”
Книгите са нещо, в което се влюбваш и не можеш да живееш без него.
„ Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света.”
У. Сароян.
Винаги е имало хора, които са прочели три книги в живота си. Просто ние четящите рядко се сблъскваме с тях. Хора, за които е по – лесно да гледат „ Властелинът на пръстена” , отколкото да го прочетат. И след това да кажат, че е боза. И да спорят, ЗАЩОТО СА ГЛеДАЛИ филма. И в същото време , забелязваме 15 годишното момиче, което кара баща си да му донесе КНИГАТА „ Хари Потър и незнам си какво си… на английски от чужбина, само защото не може да я дочака на български.
Тези с трите книги слушат чалга, държат се нагло и си мечтаят за
Голф 3 – ка.
Другите – ние възпитаваме децата в любов към книгите и им четем приказки.
А, когато нямаме тази възможност им пишем такива.
И имаме рядката възможност, да не сме измиращ вид. Като мамутите например. Или динозаврите, ама те се замесиха в нечисти сделки.
Аз вярвам, че винаги ще има хора като нас, хора, за които свещеното право да четеш книги е религия.
По – силна от всичко.
Много е лошо дереджето с книгите и четенето изобщо. Днес гледах рапортажа за кандидатстудентите, дето писали за Дебелянов, та се оляли. Разправят, че им бил далечен. При това той пише на съвременен език. Това значи, че Вазов изобщо не го разбират. Да не говорим да осмислят нещо прочетено. Освен това обикновено говорим за младежта, а те нали са се взели отнякъде. Ако родителите им четяха и те щяха да четат. Значи простотията е пуснала дълбоки корени. Това е изводът.
ОтговорИзтриване