вторник, 21 юли 2009 г.

Песента на Дракона

Младия бог Пролетен Цвят излъга Дракона и слънцето залезе. Той извади бамбуковата си флейта и засити последния слънчев лъч с музика. От сините очи на Младия бог се ронеха сълзи. Дракона беше негов приятел. И всяка вечер той го убиваше с една лъжа. Все пак слънцето трябваше да се удави в нощта.

Звездите гледаха сълзите на Пролетен Цвят и слушаха музиката му. Той за поредна нощ нямаше да има най – добрия си приятел. Камъните на платото под краката му, пропускаха по някоя заблудена тревица запленени от бамбуковите ноти. Две дюни, недалеч от мястото се приближиха една към друга. Далечния връх , на който живеят боговете, отрони лавина и кротко изпусна една въздишка лава.

И така всеки път.

От сътворението Младия бог Пролетен Цвят лъжеше за да настане нощ. И всяка нощ оплакваше с ноти своята лъжа.

През деня с Дракона си говореха за какво ли не. За превъплащенията, за това, на колко земни императори е бил съветник неговия приятел. Летяха над морета, изпепеляваха стари крепости и четяха книги. На глас. Защото според учението на Старите в гласа се съдържа основната част от Разума.

Един ден бяха призовани на Далечния връх и се случи нещо неочаквано. Върховния каза, че трябва да се разделят. Заради Младия бог Пролетен Цвят, защото имал сини очи. А сълзите от такива очи били опасни за боговете. И той трябвало да престане да плаче. Ако някой намери дори и една сълза от бог със сини очи може да накара Далечния връх да се събуди и да разруши Дома на боговете.

Така и станало. Друг бог се опитал да излъже Дракона. И слънцето не залязло. Опитали с друг, пак същото... И така Върховния решил да въстанови Младия бог Пролетен Цвят на почтното място лъжец и убиец на Дракона. И му отне сълзите.

Младия бог Пролетен Цвят излъга Дракона и слънцето залезе. Той прокле последния слънчев лъч с музика и загледа безкрайните звезди. Нямаше влюбени дюни, нито стръкове ненадейно поникнала трева. Всичко беше спокойно.

Докато една вечер...той не излъга. Дракона го погледна със сините си очи и кротко се оттегли в покоите на нощта. Заблестяха звезди. Едно непокорно облаче почти закри огромната луна. И Младия бог Пролетен Цвят засвири. Както никога досега. Изми от себе си всички лъжи изричани от началото на времето.

И започна да измисля нови.

1 коментар:

  1. Колко ли нежност побира сърцето на Дракона! Само истински любяща душа може да разбере, че раздялата е живителното ново начало...

    Разкошна приказка!

    Поздрави!

    Гери

    ОтговорИзтриване