ФК „Вампири” има гадния навик да се буди в неподходящо време, особено в събота. Тази сутрин не е изключение. Тати, мамооо в седем сутринта е добро начало на един уикенд. Изискването за пържени филийки се смеси с липсата на сирене в хладилника и екстремната нужда от съставяне на списък за пазар. Мразя ги тези малки оранжеви листчета, на които се пише поезията на жизнено необходимите хляб, сирене, яйца, студен чай, ACC и Vibrocil. Внезапно изникна идеята малките кръвопийци да дойдат с мен и да осъществим шестия и половина кръстоносен поход. Обличането, което продължи почти час няма да коментирам.
И така готови за подвизи трите деца / включвам и себе си в тях, шот съм на 11 / се заемаме с превземането на квартала.
Цялата площадка за тенис е наша, но снегът е с ледена кора отгоре и не става за снежен човек. Съветът на старейшините решава първо да отиде на пазар и след това да се отдаде на Микеладжелови страсти, като ваенето на снежен човек например.
Отиваме в рядко посещавания от нас „Т – маркет” и погледът ми моментално попада на Моя тиган. Само за 9,99 лева. Грабвам го хищно, нежно го поставям в количката и вече съм готов да си ходим, майната му на останалия пазар. Все пак се овладявам, колкото и да ми е трудно, пускам децата да търсят продуктите от списъка, а аз седя в средата на магазина и си гледам тигана. За мое удивление, без счупят нищо, дори и яйцата, те се връщат при мен и с необяснима настойчивост започват да ме дърпат към касата. Излизам от съзерцанието си и се отправяме към касата. По пътя Дара прави поредното си представление, като кляка на земята и моли Бог да даде храна на семейството, ще забраня телевизията в къщи този път окончателно, явно и един час и е достатъчен да облъчи подрастващите.
С благоговение поставям тигана пред лелята, докато тя обработва останалите покупки. Феята на тиганите бе кацнала на ръба му и ми пърхаше с мигли. Намигнах и, като си представих какви чудеса ще сготвя в това творение на...
Паспорт имате ли?
А...
Паспорт имате ли? – ме пита лелята от касата.
Вадя си личната карта и безропотно и я подавам.
Ама вие подигравате ли ми се?
И вече съм реалния свят.
Ама нали искахте...
Паспорт от „Т – маркет” имате ли?
Моля?
Лелята ми показва някаква книжка. Недоумение.
Знаете ли колко струва този тиган, ако нямате паспорт.
Не.
Четиресе и четре / цитирам / левчета. Нямам толкова в себе си, пък не съм взел и карта.
Ама там пише...
А, бе вие от Марс ли падате, не събирате ли точки.
Ми не...
Взе си ми тигана, безмилостно рече 14,47 и ме прогони от магазина, като досадна муха.
Излизаме ние, аз тъжен, децата развеселени от случката, когато една възрастна дама ни настига и обяснява за какво иде реч. Тиганите са с намаление само за клиенти, които са пазарували за, там забравих вече колко пари от този магазин. За простите като мен цената е тройна. Не сте обърнал внимание успокои ме госпожата случва се. Благодарих. Пожелахме приятна събота и неделя и се отправихме към следващото си приключение – детската площадка.
Слънцето точно огряваше най – хубавото място за игра в квартала, когато ние го превзехме с бойни крясъци.
Пропускам боя със снежни топки, конвенционален е, и преминавам към една трансформация, която би предизвикала грозна завист у Грегор Мендел и Дарвин взети заедно и на куп.
Алек започна да прави снежен човек. Изкриви се по неговите думи. Обаче в един момент му писна да се прави на Франкенщайн и да прави хора, с няколко движения направи от човека динозавър, оставяйки ме зяпнал. Да си гледа работата учителката му по рисуване дето му пише двойка след двойка, само защото не и рисува цветенца и вазички.
Идилията ни бе прекъсната от двойка родители с тяхното безценно. Какво имам предвид ли?
Бащата извади от торбичка „Nike” голям пакет мокри кърпи и започна да забърсва наред. Пързалки, люлки, пейки, дори и люлеещото се конче. Дара, която се опита да осъществи контакт с детето, пол неясен, поради камарата дрехи, бе прокудена от орлицата наричана още майка. На детския въпрос – тая що ме гони? , отговорих нещо учтиво, колкото да отбия номера, защото таткото бе приковал вниманието ми.
Една пързалка е стерилна в София. Да знаете. Тоя човечец я три с мокрите кърпички около 15 минути, детето се спусна веднъж, той пак я почисти и така още два пъти.
Не издържах на това насилие и се подбрахме към къщи.
И четете внимателно какво пише на цените на тиганите.
Може да има уловка.
Динозаврите и пързалките ги оставям на тях самите.
Приятна събота и неделя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар