Колко му е?
Строим завод, писта за F1 и малко магистрали.
Откриваме детски градини и правим първи копки.
Работим като Белчо, смеем се като Шкумбата, реликвите на Индиана Джоунс са ни под носа, даваме пенсии за носители на „Златния Орфей”, имаме си новото икономическо чудо...
Приказката, която ще ви разкажа днес няма нищо общо с гореизброените неща.
Тя е позитивна, насочена към душата и тялото на хората.
Не се измерва със сантиметри, защото ако се измерваше щеше да е четири метра висока.
Колкото Веждите на Мултак номер едно.
Тя не е за Пепеляшката от разклона.
Не е дори и за усмивката и.
Това не е приказка за закрити автобусни линии от малките градове до големите.
Тя е насочена към хората.
Които искат да чуят.
И я чуват ежедневно.
Живеят в нея.
Имало едно време...
Едно царство – господарство, царството на буболечките. За по младите на Бъговете, да не сме назад от младото поколение.
Всички знаете за кое царство става въпос.
Царството на F1.
И една писта за състезание на коли.
И една ондулирана кметица.
И едни Бъгари.
С мощите на един светец.
И завистливите Вежди на Българския Лувър.
Хубавото Руме не го харесали на гурбета.
Злите завистници го орисали лошо.
Шейховете не били шейхове, а бизнесмени.
А те вярвали...
И те живели щастливо като мат’рял.
Които останали.
Другите се отправили към залеза между папурите.
И не съжалявали.
Няма коментари:
Публикуване на коментар