Елитарно

Да гледаш футболен мач между Ливърпул и Манчестър Юнайтет е привилегия. Ама да го гледаш. Не просто да регистрираш присъствие пред синия екран.

Винаги са ме обвинявали в елитарност.

Ми, този мач е причина за това.

Иска ми се да съм роден някъде там, където рицарството и честта са манталитет.

Може би съм потресен от мача, но не може едни Ритнитопковци да се държат толкова цивилизовано. И възпитано. При мач на метър кожа и кило кръв.

Ами, какво прави тия хора такива?

Задавам си този въпрос и си отговарям – да си елитен като мислене е привилегия.

И тези хора го имат почти вродено.

И НЕ СЕ ОТДАВА НА ВСЕКИ.

Няколко души ще ми опонират, че това е твърде, твърде...

И как да обясниш на някой, че е плебей?

Не искам да обидя хората около мен, ама шибаното ни общество мрази такива като скромната ми персона.

Защото мога да оценя противника по достойнство.

Защото мога...

Защото не съм на нивото на хората, чийто бит е да кОпат.

Може би съм съм твърде, твъде...

И пак да споделя.

Нисша класа, като Barekow, определят сутрините на почти България.

Да не говорим за неделята.

Там се случват от 20,00 часа некви безумия по най – гледаните телевизии.

И още върви рекламата с онази руса кучка, която предлага тройка на двама пича.

Моята елитарност...

Господи човече, къде живееш?

Ми там.