От Исус Христос до глобалното затопляне

Някои размисли върху живота, на базата на един седем годишен ум.

- Исус бил ли е дете? – моментално се сещам за „Евангелието на Биф Шамара”, но се въздържам и обяснявам.

- Ма, татии, там не пише... – „там” е Библията – онази, демек Голямата.

- Защо са му откъснали главата? – нямам отговор на този въпрос.

- Ние кога ще умрем ? – безмълвно и кратко недоумение.

- Той нали си е на кръста , ние защо се кръстим? – обяснения, влизам в стихията си.

- Аз си купих икона, дева Мария с бебе, кое е бебето? – отново съм във вихъра на танца и обяснявам, Даже показвам Пиета. На Микеланджело, разбира се.

- Исус Бог ли е? – тука влизам в собствена теология и се усещам, че никой не ме слуша.

- Какво е да си Бог? – много ми се иска да отговоря на този въпрос. Ма много, много.

- Защо се изсичат горите? – безумие от мисли придобиващи шизофрения.

- Ехооо?

- Да ...да , какво точно питаш?

- Ами, тат, да ти кажа, като отрязваш дърво, умират две, защо? – и аз се сещам за една безумна реклама по една телевизия.

- Ние кога ще умрем? - за втори път.

- Защото там казаха , че ако не си пазим планетата, тя ще загине, кога ще е това? – кротко псувайки всички Дискавароподобни, се опитвам да обясня понятието време.

- 500 години, кога ще минат, до догодина ли? – и моята лекция е...

- Онова за динозаврите, и те са умрели като нас, ммм в смисъл и ние ще умрем като тях, нали? – тука нямам коментар, просто съобщавам факти.

- Да де, ама те са се замесили в нечисти сделки?! – и слава Богу. И хиляди благодарности на „Ледена Епоха2” за лафа.

- Може ли вече да си рисувам?- кимване от моя страна.

И много сериозни мисли върху Всичкото Onowa.

Колко е лесно да задаваш правилните въпроси.

На седем.

На четирдесет не са въпроси, а истини.

Искам на СЕДЕМ.