петък, 22 април 2011 г.

Великденските страсти на крикет поколението

Имало значи лъч.

Можело някак си ние 40 годишните да възпитаме така децата си, че те да са достойни хора, уважаващи малкото ценно останало в изтерзаното бреме на животеца, който водим.

Съботата е странен ден. Разпети Петък още по ...

Може би нашият разпнат Бог, гледайки оттам, се гордее поне малко с група индивиди от всякакъв пол, които са запазили човешкото в нечовешката зверилница, наречена свят.

Днес играх крикет.

Цялото семейство се занесохме до НСА, където тренира единствения отбор по крикет в България. Група ентусиасти играят.

Ние стигаме до НСА, Бялата арка, намираме игрището и виждаме там едни хора, които не познаваме.

Питаме дали това е отборът, те казват да, ние сме приятели на Стоян, казваме с леко извинителен тон и...

Вселената се завъртя и удари петолинието по най – слабата нота. Ла, разбира се.

Отговорът, щом сте приятели на Стоян сте и наши приятели, ме влюби в крикета безусловно.

Другото е история за болящи крака, нови приятели, чист въздух и няколко цигари по – малко.

Какво повече трябва на един консервативен човек, за да се влюби в един спорт.

А и ако повече хора играят тази игра светът ще е малко по – готин.

Това ни стига нали?

2 коментара:

  1. ..Хвърляне на чук е по-намиращо приятели. Честно.
    И да, стига. Ако иде реч за намиране и приятели:)

    ОтговорИзтриване
  2. Всичко свързано с крикет е хубаво :3

    ОтговорИзтриване