Тъжни са хората, които не спят нощем. Аз, ми се случи, и реших да напиша нещо като кавър на моята любима приказка.
Тя обича да пее. Дразни се, когато някой пее с нея. Има пиано в дома на леля си. Свири на него два до три пъти годишно.
Обича пържени филийки и се казва Дара.
Една нощ обаче, на заспиване, тя видяла няколко ноти на ръба на леглото си. Попитала майка си, какви са тия знаци и тя и обяснила.
Дара заспала и сънувала цяла нощ знаци. Дошло утро и тя забравила за нотите и се отдала на игри, песни и тъжно коремче. И така леко и нежно вървял животът и. Да подразни Бати, да му вземе най- любимата играчка, и да заспива със знаците на ръба на леглото си. Престанала да ги харесва, да са и интересни. Свикнала един вид.
Но...
Една нощ онова завързаното с перчема и проговорило, ама на заспиване, когато е най – сладко да си смучеш пръста:
- ЗЗдррравей!
Пръста все пак е по – сладък и Дара не отговори. Плюс това и се спеше.
- Ехо...- каза перчемето.
- Дааа... – промълви тя.
- Да си виждала бемола?
- КОй, бе?
- Бемола, един такъв нежен, отлита в дррругите и се губи.
- Ооставиме да спяаяаа!
- Ама важно е, само ти ни виждаш!
- Остави ме!
- Моля те, момиченце, само ти можеш да го открриеш!
И Дара заспа.
Обикновен ден. Няколко наказания за лошо поведение. Някокло пъти спречкване с Бати, баня и лягане.
И пак тоя:
- Моля те, бе момиченце намери бемола.
- Нямаааа – и сълзи до посиняване.
Обаче Бати, който се казва Александър и е сериозен, казва:
- Стига, бе Дара, по цяла нощ не мога да спя от тия.
- И ти ли ни виждаш – учуди се перчема.
- Даааааааааа, и на мен ми писна от тоя бемол!
- Ами... – солта на ключовете била в недоумение. Но, като най – умния от нотите
предложил.
- Елате да ви разведа в моя свят!
Артист до мозъка на костите си. Много мрънкане, много колебания.
И никой навит да види петолинието.
Идва и утрин, лека, нежна и ефирна. Роса по клонките. И тежък спор За Нотите.
С тежки клепачи Бати казва:
- Я, пържени филийки е направила баба.
- БАБА – изревава Дара.
- Бемола, до БАБА, пържи филийки – припадна перчема.
И петолинието се събори в кухнята. И похапна, и се смя, дори и посвири.
Няма коментари:
Публикуване на коментар