Potajnostite na Kopriw]ica или как да си намерим буркани с капачки

7 килограма къпини, брани горе в планината. 7 килограма захар, купена от магазина. И... недостатъчно количество буркани от лютеница. За сладкото разбира се.
Моят приятел Лади , почна да го вари от 9’00 сутринта. Но се оказа, че бурканите не стигат и той ме изпрати да купя. В заведението „Юпитер” , което се оказа „Венера”, но това са подробности.
Отивам аз, казвам на човека да даде „20 буркана от 340” след консултация по телефона. С чувсво на изпълнен дълг се отправям към къщата на моя приятел. Горд със себе си оставям бурканите и Лади ме пита дали са мити. Аз отговарям високомерно и малко обидено, че не са. Той отива, поглежда ги и казва:
- Тия идиоти, са ти ги продали без капачки!
Аз, като човек „ правил цял живот „ сладко от къпини, не съм се сетил да им поискам на пустите буркани капачките.
Връщам се аз до „Венера”, карам се с местната интелигенция, неволно изпускам бурканите и си взимам парите обратно, защото тия нямат капачки.
И тогава ми се стъжни.
Без буркани и без капачки.
Лудия ми мозък обаче роди пъклен план.
Отидох до най – близката бакалия и потитах управителя на ухо дали не продава...
Той ми каза да изчакам. Почаках 5 минути и той излезе, кротко ме хвана за ръка и ме поведе към друга бакалия. Прошепна две думи на продавачката, която излая нещо на детето седящо на стола до нея, то стана хвана ме за ръка и ме поведе. Четири врати и три двора нататък в сюр – времето ми, се оказах в двор с една баба. Тя благо попита, колко искам, и аз с научен урок и казах „ 20 с 20 капачки”. Тя ми даде бурканите, и ние ги напълнихме със сладко.
Това приключение ми отне 2 часа.
Но, вече знам:
На бурканите им трябват капачки.
За да са затворени.