понеделник, 31 август 2009 г.

Стоте чифлика


ГЛАВА 1 – ва
/ предизборната кампания /

Госпожица Ева Справедливова не можеше да заспи. Утре започваше Кампанията и тя не смяташе, че е достатъчно подготвена за нея. Все пак от четиристотин години не бяха провеждани избори за кмет. По идея на Окръг Пралязница, Стоте чифлика отново трябваше да стане град и съотвено да има кмет. Плакатите бяха изрисувани, речите бяха написани, а естрадата я направи Горо. „ На него може да се разчита, няма да падне ненадейно” – мислеше си тя. И Ида беше до нея в това начинание. Най – добрата й приятелка, с топлина в сърцето си мислеше Ева, винаги ме е покрепяла. Те бяха четвърти братовчедки по линия на зълвата на кандидат кметицата. „ Но сме като сестри, всичко си споделяме. Е, да де само ОНОВА, но тя ще ми каже, сигурна съм.” И погледна с любов към плакатите за предизборната агитация. Бяха ги измислили и рисували двете, докато Горо ковеше естрадата, и им намигаше под мустак. Сънят леко почука на вратата й и тя се унесе с мисълта, която я правеше вдъхновена...
Утрото събуди брутално госпожица Ида Филенкацен :
- Мамка им на тия петли и ония идиот, който си оправя оградата – мърмореше тя, докато слагаше водата за кафето.
Седна на масата, изглади една несъществуваща гънка , и отново задрема... Сепна се след няколко секунди. Днес бе ДЕНЯТ. Трябваше...
- Ще го убия тоя - пироните сякаш се забиваха в главата й.
И водата не вреше. Ама съвсем се объркаха нещата. Сънлайт скочи и се отзова в скута й. Котката започна да мърка за да успокои гневната си стопанка.
- А бе, защо не ври тази вода? – изрева Ида. – И СПРИ ДА ЧУКАШ БЕ КРЕТЕН!
- Поправям ти оградата! – се чу бодрия глас на Горо. – Тука плета нещо се е разхлабил.
Горо, който всъщност се казваше Махтимахаватногоро, защото един от предците му беше приел хиндуизма и децата от семейството се кръщаваха със сложни имена, колкото по – завързани, толкова на роднините им е по – зле, работеше... да кажем поправяч и конструктор. Второто за свое удоволствие. И имаше магазин за инструменти, наследствен разбира се. Висок и снажен привличаше погледите на повечето девойки от Стоте чифлика.
Вие обаче уважаеми читатели, не знаете нищо за тази околия в Окръг Пралязница и за хората, които я обитават, и защо след толкова време ще има избори за кмет.
В Стоте чифлика имаше толкова стопанства и център, а в центъра...
Църквата – постройка преториански стил. Подредени като римски легиони кули и камбанария. Четири попа, подредени до гробището да чакат клиенти за опяване. Структура на духовенството:
Владика: отец Зарко – с прякор Намигащия, много ерудиран и забавен човек, чел дори и поезия освен евангелието.
Свещеници: отец Николай, отец Никодим и отец Сава, пребиваващи в близката кръчма и обсъждащи там сред миряните, важните въпроси на вярата.
Клисар: Венко – полуидиот с мания за пеене. Пее докато бие камбаните и се чува сам себе си. Трудна работа, но на него му е гот.
Фотографското ателие се намира западно от църквата и е разделено от нея с канавка и подобие на кална улица. Има шарени прозорци и добро име в гилдията. Стопанисват го двама братя, много различни един от друг.
Илад – много отворен и много говори, но гений с фотоапарата. Негови семейни снимки красят всички къщи в околията. Неговата стая крие тайни фотоси, говори се, че са ...пейзажи. Само се говори обаче.
Ремо – тих, свит човек, но с огромни идеи за развитието на фотото. Малко снимки, но качествени, на цветя, дървета и други красоти. Оцветява ги с темперни бои, защото са чернобели. В конфликт с брат си заради концепцията.
Съдилището има само един съдия и една сътрудничка, се намира на три локви много кал от фотото.
Тантин Правов: съдия, отговорен, справедлив и никому познат. Просто там нямаше съдебни процеси. Не стигаха до съда. Венко му е приятел. И двамата се занимават с изгубени каузи.
Орза НикифорАзимова – разказва на хората колко хубаво нещо е правосъдието. Без успех.
На другия край на улицата се намира Театрото с режисьор и сценарист и постановчик:
Джорджо Неса – с голям опит в театъра, постановките и играта. Неговите постановки имат голям успех сред младата аудитория. Плейбой, но само той го мисли.
Трупата се състои от ентусиасти и има огромен потенциал. Играят и не мислят. Каквото каже Джорджо.
Близо до антракта / мястото за пикаене до театъра, делят ги два бора / се намира полицията. Там полицая Каохел спи нощем. Иначе си има чифлик, но си няма къща.
Площада го направиха, когато се изсипа чакъла от каруцата на Горо, който си майстореше пътека между лехите на фермата. В ъгъла на чакъла се намираше ковачницата.
Ковач: Рупр Груп – странно говорещ човек, най – вероятно военен, дошъл и основал ковачница. Прави най – добрите подкови в страната. Много ерудиран по отношение на металите.
В дясно и нагоре почти в центъра се намира кръчмата. Най – сериозната придобивка. Горо караше тухли за зимната си градина и от каруцата изпаднаха няколко, и предприемчиви хора поставиха началото на питейното място за отмора.
Кръчмар: Олег Мисирков – има изба за отбран и обран алкохол, може дори и да пише, и е почитан гражданин.
Салонен управител: Мери – Джейн Гран Травай – обедняла аристокрация, познава всички в столицата и всички там я познават.
Сервитьорки: Ина, Ива, Иванка и Джулио – сервират и се кикотят по женски. Всички свалят Джорджо Театъра. Подхранват имиджа му.
Малка къщурка с малка поляна и малко магазинче краси югозападната част на кръчмата. Там е смесения магазин, продават и торти / те са основен бизнес /.
Горд собственик: Лив Карамфи – специалист по подправки, по внос на торти и по намигане. Няма чифлик и работи само в магазина. Той е добре снабден. Управлява го добре и всеки ден изхвълят боклука заедно с Олег. И си намигат.
И разбира се на върха на хълма се намираше „ Магаза за инсту. и кот. Храна” на Горо. Потомствен изобретател и новатор.
Към тези колоритни и не толкова, личности добавяме сто чифлика. С техните особености.
Ето това я чакаше Ева днес.
Естрадата се намираше в най – малко калното място на междумагазинието и църкавата. Ръмеше. Тя се огледа и видя само Ида с плакат „Тишина в часовете между 22 и 6” и Горо без плакат.
Все пак това е Стоте чифлика, а не някоя голяма община, помисли си тя
И тогава владиката повърна кротко на път за черквата.
Така приключи първия ден от кампанията.

Няма коментари:

Публикуване на коментар