СТОТЕ ЧИФЛИКА

ГЛАВА 2 - ра / предизборната кампания - просълзяване /

В предната глава не споменахме причината за тези избори. В околията се появиха лекар и учителка. Назначени от Окръга. Така Стоте Чифлика попълни бройката и вече имаше доктор, попове, даскалица, кръчма, полицай и съдия. Така, че с указ на общинския съвет на Пралязница трябваше да се проведат избори за кмет.
Той слезе от колата и се огледа. Няколко постройки със съмнителен откъм здравина вид се кипреха на „площада”, както се беше изразил новия му приятел полицая Каохел. Само черквата изглеждаше стабилна, но това усещане може би идваше от двете отчета, които почти до болка се бяха вкопчили в стената й и пееха „ На многоя лета” на развален сръбски. Някаква млада жена, с къса коса и доста привлекателна, ако трябваше да е честен, агитираше за нещо на грубоскована платформа. Пред нея стоеше друга млада жена, която скандираше нещо за „...прозрачност...”. До тях се беше изтъпанил младеж с доста объркан вид и чук в ръка, който веднага му стана симпатичен. Те изглеждаха нелепо, дори повече от поповете, които си имаха своите основания, на фона на ръмящия дъжд и калта, просмукваща се между рехаво наредения чакъл. И все пак това бе първото му назначение като лекар. Предложението дойде от високо място, говореше за свобода на действие, за мисия. Той се отправи към странната група на площада. Тази с късата коса продължаваше да сипе лозунги за правата на ратаите и за майчинство поне три години. Адът настана, ако има такъв дето го вали дъжд. Двете девоики започнаха да викат, колкото им глас държи:
- МАЙЧИНСТВО – ТРИ! ТРИ! ТРИ!
- МАЙЧИНСТВО – ТРИ! ТРИ! ТРИ!
- МАЙЧИНСТВО – ТРИ! ТРИ! ТРИ!
Младежа до тях се опитваше да приглася, ама му беше ясно, че не му отива. Доктора се приближи до него и попита:
- Извинете, къде е лечебницата ?
И тогава небето се стовари върху него. Светкавици под формата на думи се изсипаха на нещастната му глава:
- ТИ КЪДЕ СЕ НАМИРАШ, БЕ?! – изкрещя в лицето му чернокосата.
- ПРОВОКАТОР! – пригласяше тази с късата коса.
- ГОРО, УДАРИ ГО С ЧУКА, ТОЯ ЧЕРВЕЙ!
- Ама, спрете се бе хора...
- ЗАБИЙ МУ ДВА ПИРОНА МЕЖДУ ОЧИТЕ!
- ДА СИ ХОДИ ПРИ СЕМЕРКОВИ, ДЕТО СИ ТЕРОРИЗИРАТ ЖЕНИТЕ, С ПИРОНИ МЕЖДУ ОЧИТЕ! – не мирясваше тази с късата коса.
Той се огледа за полицая, ама той беше отпрашил, по – точно откалил в неизвестна посока.
- ОГЛЕЖДАЙ СЕ, ОГЛЕЖДАЙ СЕ ТВОИТЕ АВЕРЧЕТА СЕ ИЗПАРИХА, СЕГА СИ САМ СРЕЩУ СПРАВЕДЛИВИЯ НИ ГНЯВ! – и се закашля. Късата й руса коса беше мокра от дъжда, а лицето й червено от кашлицата. Или от „ справедлив гняв”.
- ГОРО, ТИ ЩЕ ГО УДАРИШ ЛИ ИЛИ, ЩЕ СЕ ПУЛИШ НАСРЕЩА МИ? ВИЖДАЛА СЪМ ТЕ КАК МЕ ГЛЕДАШ, КАТО СИ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ТЕ ВИЖДАМ! – чернокосата неочаквано пренасочи енергията си в друга посока.
- Ама, това е Доктора...- промълви симпатягата, който най – вероятно се казваше Горо.
- КАК РАЗБРА БЕ, КАТО МИ ГЛЕДАШЕ ДУПЕТО, ДОКАТО АЗ РАБОТИХ ВЪРХУ ПЛАКАТИТЕ ЛИ?
- Амиии... слушалката му се подава от чантата – „Наблюдателен”, отбеляза си наум лекаря.
- О, извинете – съвсем делово каза чернокосата – Аз съм Филенкацен. Ида Филенкацен. Това е Горо...
- Махтимахаватногоро, ако трябва да бъдем точни. – леко обидено заяви той.
- А това е... Ева Справедливова.
Погледът му се спря малко по – дълго от приетото върху русата жена на платформата.
- А вие сте? – попита тя леко предизвикателно.
- Аз съм Алехандро дел Муерто ла ве Мария, доктор на Негово Величество Здравето и по медицина, призован да упражнява благородната си професия тук.- и леко се поклони.
Девойката от платформата понечи да отвъне на поклона, закашля се отново и се направи, че оправя гънките на полата си. Той забеляза, че дори и в такава ситуация тя беше красива.
- ХМ... лечебницата се намира на гърба на кръчмата, в една барака.- каза тази, която се представи като Ида.
- Аз ще ви заведа – със светнало лице каза Горо.
- И ще ОСТАВИШ КАМПАНИЯТА...просто така. – това беше по - лошо от пирон между очите. Ида седеше с ръце на кръста и гледаше Горо с поглед, от който остават само ядрата на атомите.
- Ами... тя, кръчмата де, е ей там...- и посочи единствената постройка със запалени свещи вътре, освен черквата.
- Благодаря. – каза Алехандро, отново погледна към платформата и се отправи
към новото си назначение. По – точно първото.
За Ева денят започна много обнадеждаващо. Ковачът господин Груп, почти се беше съгласил с нейната платформа. Бяха залепили предизборните плакати на оградите на двадесет и три чифлика, без да ги ухапе нечие куче. Говори на платформата двадесет минути преди да се появи тоя:
- Натрапник – каза тя на приятелите и съпартиийците си.
- Да де – промълви Горо – ама, без него няма избори.
- Не е ВЯРНО – изреваха и двете девойки – има и УЧИТЕЛКА.
- Ти Ида помниш ли в училище, часовете по литература...
- А ти помниш ли историята...
- Боже, там се научихме да четем и пишем...
- Сега, ако има училище ще се запишем нали? – казаха двете в един глас.
Горо мълчеше. Той горкия, можеше да чете и пише, можеше да решава задачи по геометрия, можеше да смята дори и алгоритми неизвестни по това време, ама го беше срам да си каже. И той не знаеше защо. Може би защото Ида го харесваше като майстор, а не като някакъв дето чете книги.
- Хайде да си ходим – каза Ева – подгизнах.
- Да и вероятно всички вече са в кръчмата – изсъска Ида. – Ще ме изпратиш ли до чифлика – попита тя Горо.
- Да – отговори той и тримата с наметнати качулки се отправиха към стопанствата си.