Имам един познат, който работи в строителството. Не в България, а във Франция. По време на отпуската му обаче, не го свърта на едно място и непрекъснато нещо човърка. Или ще боядиса входа, или ще си иззида балкона, или ще направи рампа за детски колички на стълбите. Вечно нещо крои, вечно нещо майстори. Вместо да си гледа жената и детето и да си почива, като нормалните хора например.
Днес след кратка консултация с мои колеги психиатри, поставихме диагноза на въпросния човек – Синдром „Елисейски дворец” включващ в себе си, неудържима склонност към строителство и чувство на лека дезориентация, когато няма такова.
И изведнъж се почувствах като ударен по главата с ябълка.
Този синдром може да е симптом на едно масово заболяване в България – строителството. Ами погледнете величествените, бетонни дворци по морето. Особено този преди Ахелой, който е по средата на една нива и е на 4 километра от плажа. Или невероятните палати на Боровец със странни имена като “Villa Park” / така се казва стадиона на Астън Вила /. Да не говорим за Банско, където строителството може да се подуши във въздуха, буквално. Там почти не е останал въздух за обикновените хора, но тези с гореспоменатия синдром се чувстват като риба във вода.
За строителството в София просто мога да кажа, че се е превърнало в нозологична единица.
Да, може би открихме нова болест и отново се замислям върху симптоматиката и етиологията.
Може би, защото от около година започна да отшумява тази епидемия. Поради причини, които тепърва трябва да се уточняват. Имам една хипотеза – всяка болест се нуждае от ресурс за съществува. Когато той свърши, болестта или си намира друг гостоприемник или се самоограничава.
Изследванията продължават.
Няма коментари:
Публикуване на коментар