понеделник, 7 септември 2009 г.

Жди меня, я ...


Гафът с Президента и чакането му на летището, толкова напомня на това емблематично за Втората световна война стихотворение. Явно му е било настолно когато е бил дете, ако някога е бил. Да поставиш хора преживели такъв шок да те чакат е най – малкото цинично.
И вече всичко е казано по уважаващите себе си медии.
Но, ние от 3 – та ловна дружинка, община Перник се разграничаваме от нашия съгражданин и съселянин. И ще му връчим лично решението за неговото отлъчване от състава на нашето подразделение на ЛРС.
Защо ли?
Защото това не е пусия за глиган. Това са хора.
Защото това не е пушка за 100 000 хиляди, а са хора.
Защото не е коктейл с Мис Добринище, а са хора.
Там може да се закъснее. Най – много да се изпусне поредния глиган.
Там където Вие закъсняхте, извинения няма. И никой не е длъжен да ви чака.
Ама така стана.
Но... „жди, только очен жди”.
Неговото стхотворение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар