сряда, 30 септември 2009 г.

СТОТЕ ЧИФЛИКА


ГЛАВА 7 – ма
/ предизборната кампания – прекъснатото събрание /

В кръчмата ковача и доктора разискваха темата за сътворението:
- Малкия, ти на мен ли ще обясняваш за самоличността на Бог? – разперил ръце се пенеше Рупр.
- Не ти обяснявам, а цитирам прости факти от науката – контрира го Алехандро.
- Ти освен наука, нямаш ли малко въображение, бе мойто момче?
- Ами, разработките, статиите са основани на доказани факти, а не на голи идеи!
- Не са голи идеи, мойто момче, не всичко на този свят са „доказани факти” – изимитира Рупр, доктора.- Има чувства! Ти, малкия, разхождал ли си се на есенна поляна с любим човек, под дървета, от които падат разноцветни листа, да се замеряте с тях, след това да я прегърнеш и целунеш...ех.
- Не – промълви Алехандро.
- А, видя ли? А ти факти ми пробутваш само. Трябват и чувства за да разбереш сътворението, за Бога!
- Не споменавай името Господне, без повод ковачо.
И двамата се обърнаха към вратата. Там стоеше човек на средна възраст с олисяло теме и свещеннически одежди. Той намигна на слисания лекар и каза:
- И за мен една бира – и пак намигна, този път на Мери – Джейн. Джулио се изчерви и се втурна да изпълни поръчката.
- А, отец Зарко, как е епархията? – каза Рупр.
- Добре, малко бурна по повод кампанията на моята любимка, но иначе тази седмица имахме рекорд. Седем души посетиха неделната ми проповед и си купиха четири свещи.
- Еййй – ковача изглеждаше искрено впечатлен.
- Да господин Груп, паството ни се разраства, след тази криза на вярата...
- А, отче, това е доктора – Алехандро.
- Не ми приличате на такъв, не обиждайте млади човече, но видът ви е...
- Като на скитник – каза хладно лекаря и се обърна към бирата си.
Свещенника отвори уста да каже нещо, но врата се отвори с трясък, една дъска се откова от нея и се чу Хамлетовия глас на Джорджо:
- Съдия Танин Правов и госпожица НикифорАзимова!
- Там, тарарам! – със същия глас изпя Алехандо и се закикоти неудържимо.
Рупр го плесна зад врата, но и той издаваше странни бълбукащи звуци, които преминаха в някакъв сложен тип кашлица.
- Заседна ми бирата – каза с почервеняло лице.
- Да, разбира се – каза висок човек с авторитетен вид, добре оформен и поддържан мустак.
Костюм, вратовръзка, гладко избръснати бузи и умен поглед. Зад него с притеснена усмивка пристъпваше симпатична, леко закръглена женя, която държеше две папки. Синя и зелена с панделки в съответните цветове.
- Ама, заповядайте Ваша чест – Оглег отново се бе материализирал от своята си черна дупка. – Ето там направихме специална маса за събранието.
И посочи централната маса. До нея Мери – Джейн Гран Травай се беше изтипосала с най – късата си пола и седем на брой менюта, имитация на кожа, инкрустирани с цветни камъчета.
- Моля заповядайте! – каза тя тържествено.
- Там...- пак се опита да пропее доктора, но този път Рупр бе по – бърз.
Съдията се отрави към Алехандро и протегна ръка:
- Танин Правов.
- Алехандро дел Муерто ла ве Мария.
Последва кратко, отривисто ръкостискане.
- Млади човече...
- Ооо, моля ви Ваша чест, не почвайте като отчето!
- Не – отсечено каза Танин – просто исках да изкажа възмущението си от поведението ви спрямо тази дама. – и с глава посочи Мери – Джейн.
И лекичко се усмихна. „ С тоя, ще се разберем.” – помисли си доктора.
- Хайде да седнем на масата и негова чест да открие събранието – ледено каза Джорджо.
- Хайде, хайде, Ваша чест, какво ще пиете? – с леко притеснение попита Оглег.
- Зелен чай, без захар, както обикно...
Той рязко се обърна към вратата, чиято здравина отново беше поставена на изпитание. На прага стоеше Горо. Ама, много червен и леко разкривен Горо. Той изхъхри нещо и посочи навън.
- Какво бе Горо, Ида да не те е целунала ? – попита Рупр и се изкикоти.
Младежа залитна и се хвана за халбата бира на доктора. Изгълта я на един дъх и прогъргори:
- Не...Да... сиренето...последната...реколта...гауда...Ида...вън
Лекаря се затича към бара и каза:
- Чантата ми и едно от вчерашните!
Ина му я хвърли и той в движение извади от нея спринцовка и шише със зелена течност. Проби с иглата гумената тапа и изтегли в спринцовката. Обезвъздуши я и поля острието с уискито. Завъртя Горо така, че той се просна по очи върху бара и заби иглата в задните му части.
- Къде? – изрева Рупр, който носеше припадналата в една локва навън Ида.
- До него – каза лекаря без да се обръща – И и дигни полата!
- КАКВО? – ГЛАСЪТ НА Горо можеше да счупи стъклата на църквата.
- Шегичка - усмихна се Алехандро – вече си добре, а?
И заби иглата в дупето на Ида. Натисна буталото и остатъка от течността отиде по предназначение. Тя изпъшка. И още веднъж изпъшка. След това се обърна и видя пред себе си ухиления до уши доктор. Звучен шамар спука една от чашите за шампанско.
- Леле, чак мен ме заболя – ухили се Рупър.
Алехандро вдигна рамене, почеса се по пламтящата буза и гаврътна остатика от уискито си на екс.
- Още едно... – и запали цигара.
- Какво става тука, бе – изсъска през зъби Ида.
- Ами, ние отидохме в мойта барака... – почна да обяснява Горо
- ДА, ЗНАМ. КАКВО СТАНА, ПО ДЯВОЛИТЕ?
- Ядохме от последната гауда, която току – що беше узряла.
Доктора каза презрително през рамо:
- Явно не е била толкова узряла и още е имало червеи в нея. Те предизвикват алергична реакция. Ако се бяхте забавили още малко щяхте да ме оттървете от една трета неприятности.
- Ти си ми дал да ям червеи – Горо се сви – ще се разправяме в къщи.
Младежа отвори уста и този момент се чу почукване на бастун и провлачване на крак с стържещ, нетърпящ възражение глас:
- Защо никой не дойде да ме посрещне? Това е, нямам думи, липса на заинтересованост и випиюща липса на интелигентност!
- А, вие собствено сте? – Джорджо се опита да влезе отново в ролята на говорител.
- Госпожица Гина Филателова. АЗ СЪМ УЧИТЕЛКАТА!

Няма коментари:

Публикуване на коментар